Възможността за увеличение на данъците все още може и да не спъва ръстовете на американската борса, но според данни за последните 100 години пазарите далеч не са имунизирани за подобни промени.
Акциите може да понесат удар, когато индивидуалните и корпоративни данъци се увеличават, посочва Джулиан Еманюел, главен стратег за ценни книжа и деривати на BTIG LLC.
Той дава за пример 13 такива случая, последният от които през 1993 г. Средната възвръщаемост по основния американски индекс S&P 500 в годините на комбинирано увеличение е 2,4%, но спада до -0,9% през следващата година. За сравнение средната възвръщаемост в дългосрочен план е 7,7%, посочва Еманюел.
„Според общоприетото схващане ценните книжа са равнодушни на данъчните увеличения“, казва още той, но допълва, че в действителност те не са.
Инфраструктурният план на американския президент Джо Байдън на стойност 2,25 трлн. долара включва и данъчни увеличения, които ще покачат корпоративната ставка до 28% от 21%. Не се предвижда обаче увеличаване на налозите на най-богатите, въпреки че подобно предложение е вероятно да се появи в други свързани пакети от мерки.
Засега ценните книжа изглежда не се повлияват особено – S&P 500 премина прага от 4000 пункта за първи път миналия четвъртък. В същото време слабото мнозинство на демократите както в Камарата на представителите, така и в Сената означава, че предложенията може по-трудно да се преборят с опозицията на републиканците.
Засега ефектът върху широкия пазар от инфраструктурния план изглежда скромен в сравнение с прогнозата на главния стратег за ценните книжа на Goldman Sachs Group Inc. Дейвид Костин от средата на март за 3-процентен спад на печалбите в широкия измерител през 2022 г. заради увеличение на корпоративния данък.
Стратезите на JPMorgan Chase & Co. Шон Куиг и Марко Коланович заявиха по-рано миналата седмица, че очакват поевтиняване на акциите, които се възползваха от намаляването на данъците от 2017 г., свило корпоративния налог от предишните 35%.
Еманюел обаче очаква само краткосрочен ефект върху индекса, докато икономическият ръст и този при печалбите, подхранени от стимулите на правителството и централната банка, може да го изпратят до над 5000 пункта до края на този икономически цикъл.