Кои са жените над 50 с ключова роля за икономическото възстановяване на САЩ?

Жените, търсещи професионална реализация в сферата на икономиката, която е известна с липсата на баланс между половете, са изправени пред нелеко предизвикателство. Броят на дамите, които се дипломират като икономисти (но и като цяло жените висшисти в други академични дисциплини) е непропорционално малък в сравнение с този на мъжете, а тези от тях, дръзнали да търсят професионална реализация в сферата на икономиката са изправени пред проблеми като дискриминация, тормоз, изключване и враждебност. Това пише списание Forbes в своя статия за жените над 50 с ключова роля за икономическото възстановяване на САЩ.

Изданието цитира изследване, според което през последните години жените са изнесли по-малко от една четвърт от лекциите на икономически теми, а според друго проучване, въпросите към лекторите-жени след презентация са несравнимо повече от тези, които се отправят към колегите им мъже. Подобни условия и липса на баланс в представителството на мъжете и жените “са вероятна пречка за развитието на дисциплината и ограничават кръга от разглеждани въпроси и нашата способност за разбиране на познати проблеми от нови и иновативни гледни точки”, пише икономистът Сесилия Рауз през 2016 г., когато е преподавател в Принстън.

На 12 март тя положи клетва като председател на Съвета на икономическите съветници на Белия дом, първата в историята чернокожа американка, която поема тази роля. Петдесет и седем годишната Сесилия Рауз е представител на поколението жени-икономисти, които успяват да се утвърдят в своята професионална сфера въпреки предизвикателствата и в момента са начело на борбата с последиците от финансовата криза, която принуди малките компании да преустановят дейността си и остави без работа милиони американци.

Като част от редовната рубрика Morning Joe, посветена специално на жените на възраст над 50 години, които променят света, списание Forbes и Know Your Value искат да насочат светлините на прожекторите към жените, които ще играят ключова роля в икономическото възстановяване на нацията. 

Джанет Йелън, 74 години

През 2014 г. Джанет Йелън става първата жена, избрана да оглави Федералния резерв и стабилността при определянето на лихвените нива по време на мандата ѝ изиграва ключова роля във възстановяването на Америка от Голямата рецесия. Седем години по-късно тя се намира в много сходна ситуация. След като наскоро положи клетва като първата жена министър на финансите на САЩ, тя е изправена пред предизвикателствата на тежкото икономическо положение. “Живеем в икономика с формата на буквата К, в която съществуващото богатство води до натрупването на още по-голямо богатство, а работещите семейства изостават все повече и повече”, каза Джанет Йелън по време на церемонията по встъпването си в длъжност през януари.

Йелън защитава своята докторска дисертация в Йейл през 1971 г. — единствената жена, която получава докторско звание по икономика от университета през тази година — а малко по-късно става преподавател в Харвард. Професионалният ѝ път криволичи между академичния свят и политиката (през 1997 г. президентът Клинтън я назначава за председател на Съвета на икономическите съветници и тя се превръща в първата жена, заемала този пост), но във всяка своя роля тя неизменно се ръководи от принципа “грижа за хората”, както споделя самата Йелън през 2013 г. “Открих, че икономиката е от огромно значение за живота ни и може да направи света по-добър”, казва още тя.

Това е очевидно от подкрепата ѝ за проектозакона за пакета от икономически стимули на стойност 1,9 трилиона долара, който Байдън подписа. “В САЩ има 22 милиона американци, които ни казват, че се лишават от храна. Осигурили сме допълнителни средства за финансиране на програмата за талони за храна”, сподели Джанет Йелън на 14 март в интервю по телевизионния канал ABC. “Надявам се, че ако успеем да победим пандемията, икономиката ни ще се върне към почти пълна заетост през следващата година. И съм убедена, че именно това е правилният пакет от мерки, от който се нуждаем”, каза още тя.

Сесилия Рауз, 57 години

Когато президентът Байдън номинира Сесилия Рауз за председател на Съвета на икономическите съветници през януари, той я описва като “един от най-изтъкнатите икономисти в страната – експерт по икономика на труда, въпроси, свързани с расовата принадлежност, бедността и образованието.” Мнозинството от представителите на двете основни политически партии е съгласно с тази оценка — на 2 март Сенатът потвърди назначението с 95 на 4 гласа “за”. “Желанието ни е да разработим икономически ефективни политики”, сподели Сесилия Раус по-рано тази година относно целите ѝ като председател на Съвета на икономическите съветници. “При разглеждането на всяка политика трябва си задаваме въпроса какво е нейното въздействие върху представителите на отделните раси и етнически групи”, твърди тя.

Сесилия Рауз споделя още, че дължи икономическата си кариера на своята майка, която я насърчава да се запише в курса по икономика като първокурсничка в Харвард. Това се случва през 80-те години на 20-ти век, когато безработицата достига пикови нива в цялата страна, а Рауз споделя, че заглавията в пресата в този период допълнително я стимулират като потвърждават това, което тя учи в класната стая. След като завършва следването си като магистър и получава докторска степен от Харвард, Сесилия Рауз започва работа в Принстън (преди встъпването й в длъжност като председател на Съвета, тя е декан на Училището по публична политика и международни въпроси), като по времето на мандата на президента Клинтън работи за Националния икономически съвет, а през мандата на президента Обама е негов член.

Ан Фънюкън, 68 години

Вицепрезидентът на Bank of America е на 36-то място в класацията на най-влиятелните жени в света на списание Forbes, поради водещата си роля в дейността на компанията по екологични, социални и управленски въпроси, устойчивото финансиране, мобилизирането на капитал и усилията в сферата на публичните политики. С настъпването на пандемията в САЩ през същия месец преди една година в Съединените щати, Ан Фънюкън добави 100 милиона долара към портфейла за благотворителност на компанията от 250 милиона долара, насочвайки средствата за закупуването на лични предпазни средства, храни и други продукти от първа необходимост за общностите, когато нуждата от тях беше най-голяма.

“Преминавайки колективно през тази здравна и хуманитарна криза, ние ясно осъзнаваме, че частния сектор може да играе ключова роля в помощта за общностите в нужда”, казва Фънюкън. В интервю с Мика Бжежински миналата година, Фънюкън говори за това как се е наложило да променила начина, по който възприема пандемията. “Не зная как е при другите, но аз лично трябваше да положа огромни усилия, за да се приспособя към обстоятелството, че това не е просто краткотрайна криза“, споделя тя.

Кристалина Георгиева, 67 години

Българката Кристалина Георгиева, която е специалист по икономика на околната среда, пристъпва прага на 2020 г. на висока и отговорна позиция — в периода от 2017 г. до 2019 г. тя е главен изпълнителен директор на Световната банка, а през 2019 г. е номинирана и избрана за управляващ директор на Международния валутен фонд, наследявайки Кристин Лагард на тази позиция. Тя е първата жена от страна с нововъзникваща икономика, която ръководи организацията, и като такава е на 18-то място в класацията на най-влиятелните жени в света на списание Forbes. Началото на кризата в резултат на пандемията от COVID-19 обаче повишава значимостта ѝ на световната сцена — в периода на масово затваряне на бизнеси по целия свят половината от 190-те държави членки на организацията се обръщат към фонда за спешни заеми.

“Това, което надявам се виждате в МВФ, е осъзнаването на факта, че в момент на криза нашата роля е да реагираме първи”, споделя Кристалина Георгиева през септември. “Именно в тази наша роля предоставихме извънредно финансиране на стойност 30 милиарда долара на 75 държави, от които 47 с ниски доходи, като се наложи да действаме светкавично”, обясни тогава тя.

След мобилизирането на финансиране за справяне с кризата Кристалина Георгиева насочва вниманието си към следващата заплаха за държавите членки на Фонда: неравномерното икономическо възстановяване.

“Пътят към възстановяването е осеян с огромна несигурност и няма да бъде лек и равен”, подчертава тя през февруари в обръщението си на парламентарната конференция на ЕС. “Несигурен, поради продължаващата надпревара между вируса и ваксините. Неравен поради разликите в стартовите позиции, структурата на икономиките и капацитета за отговор, които пораждат неравенства в рамките на и извън границите на отделните страни. Именно последното буди у мен най-голяма тревога — възможността „голямото затваряне“ от 2020 г. да се превърне в „голямото разминаване“ от 2021 година”, каза Георгиева.