Oт 90-те години не бяхме виждали облигационните „мечки”. Но изглежда, че трейдърите сега са разтърсени от перспективата за по-висока инфлация. Трябва ли и ние, обикновените, по-спокойни хора, да се притесняваме, се пита на страниците на Wall Street Journal Алън Блайндър, професор по икономика от Принстън и бивш зам.-председател на Федералния резерв в периода 1994-96 г.
Зависи от това какво имате предвид под „по-висока инфлация“. Малко покачване спрямо потиснатата от пандемията инфлация през последните месеци е много вероятно, въпреки че все още не сме го видели. По-важното е, че то би било добре дошло. В крайна сметка не много отдавна по-големият страх беше дефлацията.
Федералният резерв отговаря за контрола над инфлацията и многократно декларира, че би приветствал малко по-висока инфлация. Колко по-висока, Фед не каза. Знаем, че централната банка цели средногодишен темп на инфлация от 2%. Също така знаем, че инфлацията в САЩ не е достигала това ниво, освен само мимолетно, от 2008 г. (Има много измерители на инфлацията, но ще се придържам към предпочитаната мярка на Фед: процентната промяна на годишна база в дефлатора за основните разходи за лично потребление.)
Тази мярка е средно 1,6%, откакто Фед публикува целта си за 2% инфлация годишно през януари 2012 г., оставяйки голям кумулативен дефицит. Съответно Фед заяви, че иска да види инфлацията „умерено над 2% за известно време“. Председателят Джером Пауъл обаче предпазливо избягва да даде количествена стойност на фразите „умерено над“ и „за известно време“.
Ще се осмеля да предположа: Фед ще се чувства комфортно с нива на инфлация от 2,5%, може би дори малко по-високи, в продължение на две до четири тримесечия - стига инфлацията да не показва признаци за надвишаването им. Данни за инфлация, приближаващи се до 3%, ще го изнервят. Но последните показания са за 1,4%, което оставя достатъчно място, преди търпението на Фед да бъде изпитано.
Какво да кажем за търпението на обществеността? Нека да разгледаме скорошната история. Инфлацията отчете кратък връх от над 4% през 1989-90 г., но не си спомням забележими обществени брожения по това време. Спомням си ясно обаче, че обществената загриженост за инфлацията се стопи, след като Пол Волкър я снижи от около 10% до 3-4% през 80-те години за облекчение на американците.
Разбира се, нито прогнозирам, нито подкрепям връщане към 4% инфлация. Това изглежда едновременно нежелано и малко вероятно. Искам да кажа, че поне някои инфлационни фобии се развихриха поради малката възможност за много по-висока инфлация. Защо?