Джордж Шулц, който ръководеше отделянето на щатския долар от златния стандарт в началото на 70-те години на миналия век и поддържаше дипломацията по времето на Студената война като държавен секретар на Роналд Рейгън, е починал на 100-годишна възраст, съобщава Bloomberg.
Шулц е починал на 6 февруари в дома си в кампуса на Станфордския университет, съобщават от института Хувър на Станфорд. Той беше сътрудник на института, след като напусна администрацията във Вашингтон.
Икономист с образование от Бръшляновата лига, Джордж Шулц преминава безпроблемно от академичните среди към правителството и бизнеса. Той служи като секретар по труда, директор на Службата за управление и бюджет и министър на финансите при президента Ричард Никсън. В администрацията на Рейгън той се сблъсква с повече идеологически членове на екипа на президента в усилията си да създаде постепенна, базирана на консенсус външна политика.
Той става вторият държавен секретар на Рейгън и 60-ият на нацията през юли 1982 г. след оставката на Александър Хейг и служи до края на втория мандат на Рейгън през януари 1989 г.
Застъпник на реализма
Сдържаният Шулц се бори с Пентагона, по-специално с министъра на отбраната Каспър Уайнбъргър, за контрола на оръжията, подходящото използване на военна мощ, как да се справи с никарагуанските сандинисти и политиката на САЩ в Близкия изток. Шулц ръководи прагматична фракция, която насърчава „реализма“ във външната политика, включително пряко договаряне със Съветския съюз, според биографа на Рейгън Лу Кенън.
В „Президент Рейгън: Ролята на цял живот“ Кенън пише за Шулц: „Неговото кротко и подобно на Буда поведение и донякъде професорски начин криеше тлеещ темперамент, който от време на време избухваше във вулканични изблици и изследващ интелект, който той посвещаваше на разбирането на Роналд Рейгън“.
През 1986 г., поради яростните възражения на Шулц, Рейгън казва, че САЩ повече няма да се ангажират да спазват нератифицирания договор от 1979 г. за ограничаване на ядрените оръжия, известен като SALT II. Изгледите за по-нататъшни усилия за контрол на оръжията при Рейгън изглеждат слаби, както и влиянието на Шулц.
Шулц настоява за среща на върха по-късно същата година между Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов в Рейкявик, Исландия. На тази историческа среща Горбачов предлага драстични съкращения на ядрените оръжия в замяна на ограничения в предложената от Рейгън инициатива за стратегическа отбрана, понякога наричана „Междузвездни войни“.
Договор за ракети
Въпреки че Рейгън отказва, година по-късно САЩ и Русия подписват договор за премахване на ядрените и конвенционалните ракети със среден обсег. Шулц твърди, че Рейкявик, макар по това време да се е смятал за провал, е историческо постижение.
„Знаех, че джинът е излязъл от бутилката: отстъпките, които Горбачов направи в Рейкявик, никога не биха могли да бъдат върнати обратно“, пише Шулц в „Суматохата и триумфа: Моите години като държавен секретар“, мемоарите си от 1993 г.
Подобно на мнозина от екипа на Рейгън, образът на Шулц е помрачен от последиците от аферата Иран-Контра, тайните усилия за подпомагане на партизаните, борещи се с лявото правителство на Никарагуа, в нарушение на американското законодателство, използвайки пари, събрани от продажба на оръжие на Иран.
Тайни дискусии
Джордж Шулц настоява, че е изразил несъгласие по време на тайни дискусии по сделката за оръжие за заложници с Иран. В мемоарите си той казва, че лично е предупредил вицепрезидента Джордж Х.У. Буш, че подобна размяна „никога няма да се изправи публично“, както и че Буш тогава го е предупредил.
Неговият разказ - цитиран в окончателния доклад на независимия адвокат Лорънс Е. Уолш, причинява сериозни главоболия на Буш, когато е публикуван през 1993 г. Буш твърди, че е знаел за продажбите на оръжие на Иран, но не е осъзнавал, че са били предназначени да спечелят свободата на американските заложници.
Шулц също не се отървава без критики заради аферата. Комисията, назначена от Рейгън за разследване на скандала, казва в заключителния си доклад, че Шулц и Уайнбъргър "просто са се дистанцирали" от тайната договореност и "не са енергични в опитите си да защитят президента от последствията".
23:59 | 12.09.22 г.