Двама мъже искат да бъдат президент на Съединените щати. Единият, Джо Байдън, застава пред камерите и осъзнава съвсем правилно, че тези избори все още не са приключили. Че ще е нужно търпение, докато не бъде определен победителят. Другият казва категорично: „Това е измама към американската общественост“.
Доналд Тръмп се обяви за победител, преди да бъдат преброени всички гласове. Той възнамерява да сезира Върховния съд, за да спре вота: „Искаме цялото гласуване да спре“ (We want all voting to stop). Обвинява опонентите си във фалшифициране на резултата. Не трябвало да „си намират бюлетини“ в ранните часове на сутринта - „честно казано, ние спечелихме тези избори“.
Каквито и скандали да осъществи Тръмп за четири години на поста си, засягащи на практика всичко, което обединява държавата: закона, демокрацията, обществото - всъщност никога това не му навреди. И вероятно най-късно след неуспешния процес на импийчмънт той е разбрал нещо - дори катастрофалният му подход към пандемията няма да е решаващ фактор за много от избирателите да се отвърнат от него. А това значи, че щетите, които той е причинил, може да са по-лоши, отколкото се опасяваха някои.
Тръмп все още е далеч от победата - по-специално преброяването на пощенските гласове и гласовете, подадени по-рано, ще отнеме известно време. Но както изглежда сега, с вероятни победи във Флорида, Джорджия и Северна Каролина и близки изборни резултати в оспорвани щати като Охайо, Пенсилвания или Уисконсин, той със сигурност не е и победен. Дори само това е тъжна тенденция, която следва да предизвика голяма загриженост не само за опонентите му в САЩ.
Екстремната атака на Тръмп срещу изборите - самата сърцевина на демокрацията - не изглежда по-добре заради факта, че не е изненада сама по себе си. Много преди гласуването той изказа съмнения, особено по отношение на гласуването по пощата. Той твърдеше, че „другите могат да спечелят само ако мамят“. Много наблюдатели очакваха, че президентът ще поеме инициативата по този начин още в изборната нощ - стига това да изглежда добре за него.
Който и да победи в крайна сметка, поведението на Тръмп е безпрецедентно.
Ако президентът действително се обърне към Върховния съд, все пак би било малко вероятно преброяването да бъде спряно, въпреки че в съда има много консерватори. Защото ако се случи това, със САЩ като демокрация ще бъде свършено. В края на краищата всеки глас трябва да се брои, колкото и време да отнеме това броене.
Тръмп би трябвало да знае това. И целта му едва ли е да застава по този начин на пътя на закона, който отдавна е изоставил. Може да става въпрос само за подстрекаване на неговите последователи, за внушаване на усещането, че са били предадени: така че опълчващите се маси с червените шапки да се разбунтуват срещу изключително близък резултат. И за това имаше опасения. Не е нужно да го наричаме “гражданска война”, но настроението на улицата има потенциала да създаде огромен натиск.
Разбира се, не твърдим, че Тръмп може да успее с тази перфидна стратегия. Този евентуален последен опит да остане на власт чрез разделяне на обществото показва за пореден път за какво иде реч на тези избори: Американците решават между двама кандидати, които се различават предимно в своето уважение към демокрацията.
Единият казва кое е правилното и чака. Другият отново се прави на жертва и се надява на следващата криза. Защото опитът го е научил, че поляризацията може да му е от полза.
20:33 | 13.09.22 г.