Може и да сте пропуснали, а може и да сте видели случайно, много статии и гръмки заглавия за проблемите с енергоснабдяването на 14 и 15 август в Калифорния. Много вероятно е да сте забравили подробности, но също така вероятно е да са ви останали впечатления за апокалиптичните последици за Калифорния от спирането на въглищните и атомните централи и зелените “безумия”.
Естествено, всеки се упражняваше с мнение в социалните мрежи - едни с остроумие, други в опити спокойно и професионално да разберат какво се е случило при изключително оскъдната информация. Включително и аз, макар и във второто направление доколкото е възможно.
И така, ако пък сте прочели описанието на апокалипсиса, който са преживели американците, то може и да ви е интересно да разберете, че всъщност доста от написаното е меко казано невярно, непълно или манипулативно. Всъщност микс и от трите.
Няма спор, че отпадането на захранването на сравнително голям район е извънредно събитие и “авария” с много участници. Винаги, когато има разследване на авария, то преминава през добре известни на специалистите етапи по установяване на причините:
1. Събиране на цялата налична информация
2. Събиране на допълнителна информация (данни, които не са налични веднага и/или се събират ръчно, както и такива, които изискват допълнителна обработка)
3. Правят се хипотези и се работи, докато се стигне до една, която е най-вероятна
Така, но кои са важните неща :
1. Това е сложен процес, който изисква сериозна работа от мултидисциплинарен екип. За аварии от този характер да се очаква официален доклад, преди да е минал поне 1 месец е несериозно
2. Причините винаги са няколко и винаги е стечение на вероятности отделни събития да се случат едновременно.
3. Решенията какво да се прави винаги са както краткосрочни, така и дългосрочни
Сега за аварията. Отдалеч.
Естествено, докато не излезе официалният доклад , всички напъни на хора като нас - без достъп до истинските данни, без подробности от контекста, в който трябва да се тълкуват, са всичко друго, но не и истината. И естествено, гръмките заглавия от първите дни са обратнопропорционални на компетентността на автора.
На 6 октомври излезе предварителният общ доклад до губернатора на Калифорния, подготвен от Системния оператор (CAISO), Публичната Ютилити компания (CPUC) и Калифорнийската енергийна комисия (CEC), в който всъщност се намират почти всички отговори: какво е станало, защо е станало, какви са били предприетите дейности, какви са поуките и т.н. Предварителен е, макар че е 121 страници, защото има допълнителни данни за обработка.
Първо да уточним някои общовалидни факти, когато има прекъсване и режим на тока:
1. Когато има такова събитие, то винаги е резултат на проблем в управлението на мрежата: дали ще е неправилно планиране, неправилно сработила защити, дали ще е нещо непредвидено и непредсказуемо и никога, никога не е резултат от едно нещо – така е и в този случай. Докладът посочва три основни причини :
a. съществуващата система за планиране не отчита толкова екстремни режими на работа, които се наблюдават вследствие на промените в климата там
b. в прехода към надежден, чист и достъпен микс (да, това е малко обтекаемо по принцип) планирането на ресурсите не е било достатъчно, за да осигури необходимите генериращи мощности в ранните вечерни часове
c. Някои пазарни практики за ден-напред допълнително влошават осигуряването на ресурси в моменти със стресово натоварване
2. Причините, довели до събитието, обикновено изисква доста време и анализ и често отнема поне месец, докато се публикува. В този случай предварителният доклад излезе след близо месец и половина с ясни причини за станалото и ясен план за действие в краткосрочен план (една-две години напред)
Проблемите с енергоснабдяването в САЩ не са от вчера и са сериозни по редица различни причини. Историята помни доста сериозни и мащабни по своя обхват прекъсвания. Няма да е пресилено да кажем, че нашата енергийна система е далеч по-надеждна, въпреки че сме по-изостанали технологично като цяло.
По-възрастните помнят трилъра на Артър Хейли “Свръхнатоварване”, излязъл през 1979 година, който по много интересен и правдив начин описва точно едно такова събитие (макар и резултат от зловредни и целенасочени дейности). Книгата изключително добре описва проблемите на енергийната система на Калифорния с нейните специфики и рискове. Факт е, че в продължение на десетилетия след това в Калифорния не се строят нови мощности по различни причини (пазарни, зелени движения…) и едва след 2000 г. започва бурно развитие на газови централи и соларни и вятърни паркове.
За съжаление Холивуд всъщност пропусна да направи трилър по тази книга, но затова има причина – тогава, през 1979, излезе филмът “Китайски синдром”, описващ сериозен проблем в американска атомна централа. Излизането на лентата по киносалоните стана само седмици преди първия истински сериозен инцидент в атомната централа в Three Mile Island. Няма как да знам, но при такъв хит Холивуд едва ли би постигнал нещо по-добро със “Свръхнатоварване”. С две думи, ако свързвате Холивуд с енергетиката, това са две неща - “Китайски синдром” и “авария в атомна централа”.
А иначе, ето важните неща от доклада:
1. Заради жегите газовите централи, които поддържат мрежата в пиковите моменти, намаляват номиналната си мощност, когато е най-необходима;
2. На 14 Август в 2:57 ч. Blythe Energy Center отпада заради авария с 494 MW блок (стр.50);
3. На 15 Август в 6:13 ч. в Panoche Energy Center поради грешка на диспечера блокът се разтоварва с 248 MW (стр.51). С две думи, две газови централи са се държали неадекватно в най-критичните моменти;
4. Противно на първоначалните новини всъщност ток има достатъчно в района. Освен това е договорен “внос” от съседни щати (атомната централа в Аризона и ВЕЦ-а на Хувър дам), но заради влошените климатични условия електроподаването е ограничено (стр.51);
5. Кампанията по ограничаването на потреблението и привличането на допълнителни ресурси (описани са подробно по мегавати) успява да предотврати режим на тока през следващите дни, въпреки че и прогнозите за ден-напред и консумацията достигат по-големи стойности на 18 август. Това всъщност доказва, че всичко е въпрос на планиране и управление (стр.60).
Но най-интересната част вероятно е какво се препоръчва да се прави (стр.64):
1. Трябва да се гарантира, че предвидените и работещи в момента нови генератори и системи за съхранение (с мощност 2100 MW), както и допълнителни 300 MW соларни и вятърни мощности, ще работят преди 2021 г. (уязвимостта на енергийната система заради големите ВЕИ мощности е известна отдавна и редица проекти са в процес на изпълнение);
2. Осъвременяване на моделите за планиране с оглед очакваните екстремни условия;
3. Настройка на част от пазарните механизми.
Ако трябва да обобщим казаното, Калифорния доказва, че въпреки изключително голямото производство на енергия от ВЕИ източници процесите са не само известни, но и управляеми . Нещо повече, концепцията за “базови” мощности дори не се споменава, защото това е безсмислено при ситуацията на Калифорния. А за атомни е смешно дори да помислим.
Безспорно 2021 г. ще е изключително интересна година, когато планираните системи за съхранение и новите мощности влязат в сила, за да посрещнат новите, вероятно още по-екстремни условия.
Симеон Белорешки е инженер по автоматизация, EMBA от Американския университет в Благоевград, с дългогодишен управленски опит в Близкия изток, а преди това консултант по енергийни проекти в EMEA и ръководител на проекти в ТЕЦ “Бобов дол”, модернизацията на блокове 1, 3, 4 в “Марица-изток 2” и редица проекти в “Лукойл Нефтохим”.
Текстът се публикува в партньорство с www.gorichka.bg.