Наскоро Citigroup обяви, че Джейн Фрейзър ще стане главен изпълнителен директор на компанията от следващата година. Това я прави първата жена на тази позиция в голяма банка от Wall Street. Ако Фрейзър най-сетне е направила пробив, то Маги Лена Уокър е жената, която първа разбива преградите, пише Wall Street Journal.
Дъщеря на някогашен роб, Уокър става първата чернокожа жена която някога е оглавявала банка, когато през 1903 г. основава St. Luke Penny Savings Bank в Ричмънд, Вирджиния. Успехът ѝ произтича от факта, че прави онова, което правят и великите предприемачи: Уокър залага на един недостатъчно обслужван пазар и насочва невероятната си енергия към задоволяване на нуждите му. Но нейната история е още по-забележителна, защото се разиграва в особено тежки времена.
Майка ѝ, Елизабет Дрейпър, е неграмотна тинейджърка, когато ражда Уокър. Баща ѝ е бял войник от Конфедерацията, който според историците е изнасилвал Елизабет. Когато Уокър завършва гимназия, баща ѝ, който все още живее наблизо, ѝ изпраща рокля като подарък за дипломирането. Майка ѝ обаче я изгаря.
Като момиче Уокър помага на майка си да работи като перачка и скоро се присъединява като член на Независимия орден „Свети Лука“. Това е общество за взаимна изгода, първоначално създадено от свободна жена от Балтимор, което осигурява застраховки, финансиране на образование и други финансови услуги на чернокожите след Гражданската война.
След като завършва училище и работи три години като учител, Уокър бързо напредва в „Свети Лука“. През 1899 г. тя става ръководител на организацията, когато структурата е на ръба на провала. Под нейно ръководство тя процъфтява и достига 100 хил. членове в 24 щата.
Израснала сред мрежа от майки, които трябва да управляват семейните финанси до стотинка, Уокър вижда икономическата независимост на чернокожите жени като етичен императив.
„Кой е по-безпомощен от негърката?“, пита тя в реч от 1901 г. „Кой е толкова ограничен и потиснат в надпреварата на живота, в битката за хляб, месо и дрехи, колкото е негърката?“.
Тя призовава „Свети Лука“ да създаде универсален магазин и вестник, но преди всичко банка. Уокър вярва, че това е начинът за издигане на чернокожите жени. „Нека съберем парите си заедно. Нека ги ползваме парите си... и сами да се възползваме от това“, посочва тя. „Нека имаме банка, която да вземе жълтиците ни и да ги превърне в долари“.
Уокър работи като застрахователен агент и посещава курсове по бизнес и счетоводство. Мениджърът на една от белите банки в Ричмънд дори ѝ позволява да прекарва по няколко часа седмично в компанията в продължение на месеци, изучавайки как работят банките до най-фините детайли.
По това време много бели банки отказват да отпускат заеми на чернокожи. Тези, които го правят, обичайно начисляват по-високи лихви, което води до недоволство и допълнителни затруднения.
През 1865 г. Конгресът създава Freedman’s Savings & Trust Co., за да обслужва хора, които някога са били роби. През 1874 г. корумпираните и некоментентни мениджъри на банката я съсипват. Мнозина губят всичко.
В продължение на десетилетия вложителите във Freedman’s и техните потомци молят правителството на САЩ да им върне допозитите, обикновено напразно. Дори и днес чернокожите в районите, в които някога е имало клонове на Freedman’s, са значително по-склонни от белите да не се доверяват на финансовите институции. По времето на Уокър провалът на Freedman’s прави много чернокожи особено подозрителни към банките.
Ето защо Уокър пътува чак до Ню Джърси, за да убеди чернокожите да се доверят на нейната банка. В Ричмънд тя кара ученички да ходят от врата на врата и да раздават покани за голямото откриване.
13:49 | 14.09.22 г.