Дигиталният протекционизъм на ЕС рискува да увреди връзките със САЩ

Европейските регулатори от години предприемат агресивни действия срещу американските технологични компании, налагайки или заплашвайки да наложат глоби за милиарди евро на Intel, Microsoft, Facebook, Google, Qualcomm и Amazon. Сега тези действия изглеждат само като началния залп. През последните месеци лидерите на ЕС разкриха амбициозна програма, насочена към ограничаване на американските технологии под мотото за гарантиране на европейския „дигитален суверенитет“, пише за Financial Times Шарлийн Бершефски, бивш търговски представител на САЩ. 

Този зараждащ се технонационализъм заплашва както американските, така и европейските интереси, и трябва да бъде спрян. В своята встъпителна реч пред Европейския парламент председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен смело очерта протекционистките цели на ЕС. „В Европа трябва да овладеем и притежаваме ключови технологии“, каза тя, като посочи като примери квантовите изчисления, изкуствения интелект, блокчейн и критичните технологии за чипове.

Президентът на Франция Еманюел Макрон беше също толкова дъзрък. „Битката, която водим е за суверенитет“, каза той. „Ако не създадем собствени шампиони във всички нови области, нашите избори ще бъдат диктувани от други." Доклад за Европейския парламент дори твърди, че Законът за дигиталните услуги на ЕС трябва да създаде „европейска защитна стена, подобна на това, което стана в Китай през последните 20 години“.

Подобни предложения отразяват надигащото се европейско мнение, че е необходим по-голям държавен контрол върху цифровата икономика, за да се подхранват и защитават местните технологични компании. По-конкретно, държавата трябва да препятства чуждестранните компании и да използва регулации и финансиране за насърчаване на приятелски настроени местни конкуренти.

Един пример са дискриминационните данъци върху дигиталните услуги. Франция въведе т. нар. Gafa данък (от Google, Amazon, Facebook и Apple), насочен към отнемане на приходи от американските цифрови платформи и рекламодатели с надеждата, че френските компании ще отмъкнат клиенти от щатските си конкуренти. Подобни данъци се подготвят от Австрия, Чехия, Италия и Испания, както и на ниво ЕС. Една от целите е да се обложат американските технологични компании, за да се финансира посткоронавирусното икономическо възстановяване в Европа. Но това би отклонило приходи от данъчната база в САЩ, от които страната се нуждае за собствените си усилия за възстановяване.

Друг пример са манипулираните закони за конкуренцията. ЕК и няколко държави от ЕС разработват предложения за изкривяване на законите за конкуренцията и регулациите на платформите, насочени към американските технологични компании. Предложеният от ЕС Закон за дигиталните услуги изглежда предназначен да налага общи забрани за бизнес моделите и поведението на американските компании. Той ще „защити интереси, които надхвърлят конкуренцията или икономическите съображения“ и ще надгради усилията в Германия, Франция и Австрия за промяна на закона с цел санкциониране на технологичните компании, които „надхвърлят“ пазара - без доказателства за вреда спрямо конкуренцията.

Трети пример се отнася до неоправданите бариери за чуждестранни приложения за изкуствен интелект. Комисията предлага неевропейските приложения да бъдат подложени на процес на предварителна оценка за съответствие, който може да включва тестване, проверка, сертифициране и потенциални изисквания за използване само на бази данни от ЕС. В най-добрия случай това ще наложи нови забавяния и разходи за американските компании, като може да ги принуди да избират между предоставянето на достъп до най-чувствителните си технологии и достъпа до европейския пазар.

И накрая, задават се масивни субсидии за „Европейския облак“. ЕК предлага да инвестира 4-6 млрд. евро в облачна инфраструктура за съхранение и обработка на данни в Европа и за подкрепа на европейски доставчици на облачни услуги. Не е случайно, че се говори, че водещи френски и немски цифрови компании са разработили това предложение.

Европа трябва да преразгледа своята програма за дигитален суверенитет и вместо това да преследва по-голямо регулаторно сътрудничество със САЩ. Демонизирането на американските технологични компании възпрепятства усилията за справяне с най-голямото предизвикателство за двете страни по отношение на цифровата икономика: Китай. Китайският протекционизъм - който съчетава държавния и партиен контрол, и води до субсидии и кражба на интелектуална собственост в несравними мащаби - представлява екзистенциална заплаха за жизнената дигитална икономика. Например, Китай настоява за нов централно контролиран интернет, на който САЩ и ЕС се противопоставят.

Ако Европа упорства със своя подход, САЩ няма да имат друг избор освен да я третират като стратегическа заплаха. В близко бъдеще е трудно да си представим, че Америка ще успее да постигне значима търговска сделка с ЕС - приоритет и на двете страни в продължение на много години - докато Европа продължава с технонационалистическите ходове срещу САЩ. Европейците трябва да обърнат курса преди икономическите и геополитическите щети да станат необратими.