Далеч не е сигурно, че това са последните месеци на Доналд Тръмп в Белия дом. Изоставането на американския президент в сициологическите проучвания е сериозно, но не и непоправимо. Неговият опонент, Джо Байдън, спечели от незабележимостта си, която не може да продължи до изборите през ноември. Един външен шок - военен конфликт или ваксина срещу Covid-19 - и тази кампания ще бъде преобърната кой знае в чия полза, пише Джейнън Гънеш за Financial Times.
На фона на казаното не е прибързано да размишляваме за бъдещето на Републиканската партия след Тръмп. И да усетим, че заплахата му спрямо либерализма е аматьорска версия на това, което предстои.
Достатъчно ясно е, че наследниците на Тръмп ще запазят същината на възгледите му, като дори могат да ги втвърдят. Електоралната база, която все още е хипнотизирана от неговия национализъм, ще накаже твърде големите отклонение от нея. Ако се появи нещо ново обаче, то това ще бъде акцентът върху компетентността на управлението. Нейното отсъствието бе убежището на либералите през последните години.
Преди пандемията от коронавирус нетърпението на Тръмп към бюрократичния процес имаше доброкачествени резултати. Това го спря да огради със стена Мексико, да отмени Обамакеър и да прекрати правото на гражданство по месторождение. Тези и други проекти изискваха интерес към механизмите на управление, за който Тръмп трудно може дори да претендира. И така, извън външната политика, където президентът има по-голяма свобода, малко от популизма му оцеля след първия контакт с Вашингтон. След като и двете камари на Конгреса бяха на негова страна, законодателният му „преврат“ се изразяваше в намаление на данъците, което беше по-характерно за консерватизма от страната на предлагането, отколкото за варианта с по-голяма роля на държавата. В такъв случай демократите могат дори да погледнат назад към годините на Тръмп като на почти пропусната възможност, по-смущаваща в намерението си, отколкото като осезаемо наследство.
Това, което трябва да ги безпокои е следваща вълна на популизъм. Тези, които се очаква да се борят за републиканската кандидатура през 2024 г., имат убежденията на Тръмп, но не и неговия произход. С редки изключения - като водещият на Fox News Тъкър - никой не е знаменитост или политически новак. Те са американски сенатори (Том Котън, Джош Холи), бивши щатски губернатори (Ники Хейли, който някога управляваше Южна Каролина), шефове на разузнаването, станали членове на кабинета (Майк Помпейо) и, в лицето на вицепрезидента Майк Пенс, десетилетни конгресмени. Повечето са по-консервативни културно от президента и всички са по-добре подготвени да превърнат инстинктите си в закони. Дори онези, които не станат лидери на партията, ще помогнат за оформянето на опозицията срещу евентуално президентство на Байдън.
Това, много повече от Тръмп, е кошмарът на либералите: популистка програма в ръцете на вътрешни хора. Доколкото тези възгледи бяха прегърнати от ексцентрици - Сара Пейлин, бившият губернатор на Аляска, е комичен пример - те бяха повече или по-малко удържими. Изпитвайки липса на вещина да боравят с контролните механизми във Вашингтон, популистите биха били, както изглежда сега Тръмп, на служба, но не и на власт.
Проблемът започва, когато тези с институционални знания приемат една и съща програма. И тази беда се задава. Сенаторите Котън и Холи, двамата най-млади в геронтократския клуб, съставляват авангарда. Ако нарека Холи, който желае да премахне Световната търговска организация, мек, може да получите представа за техния фанатизъм. Котън не иска млади китайци да учат сложни науки в американските университети (Шекспир може). През юни той предизвика смут в New York Times с възпламеняваща колонка за расовите протести, превръщайки се в десен герой.
Такива смехории ще шокират някои като твърде съвместими с гласовития, но неефективен стил на президента. Разликата е, че както Котън, така и Холи са преминали през кариери на високо ниво (въоръжените сили и правото) преди да влязат в професионалната политика. Те използват съвместно спонсорирано законодателство и усърдна работа в комисиите, а не туитове. Те са пропити от институциите, които предлагат да трансформират. Те са и може би най-малко опитните сред тези, обсъждани за участие в републиканската номинация през 2024 г. На либералите в САЩ досега не им се наложи да се борят срещу сливането на популистки идеи с оперативен разум. Този късмет изглежда малко вероятно да продължи.
С разхлабвнето на властовата хватка на Тръмп, той може да причисли някои умерени републиканци към своите противници. Групи като „Дясна страна” и „Проектът Линкълн” водят кампания за победа на Байдън през ноември. Проучванията сочат, че те ще постигнат своето. Спечелването на остатъка от републиканската партия, която може да загуби и Сената, а не само Белия дом, е най-голямото предизвикателство. Историята може да запомни, че ролята на Тръмп е била да прикачи партията си към набор от идеи за цяло поколение. Задействането им винаги е било работа, най-добре вършена от по-малко зрелищни, но по-дисциплинирани кадри. Ужасно е за либералите, но те съществуват.