Миналогодишното предложение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за данък върху цифровите услуги имаше потенциала да бъде голяма победа за мултилатерализма. Схемата би създала ново „данъчно право“ за страните въз основа на дела на продажбите, които дадена технологична компания извършва на тяхна територия, в допълнение към глобалната минимална ставка. Това би пригодило глобалната система на данъчните договори за епоха, в която мултинационални компаниите - особено в дигиталната сфера - могат да продават стоки и услуги по целия свят, но да базират своята дейност за данъчни цели в юрисдикции с ниски данъци, пише Financial Times в редакционен коментар.
Следователно трябва да се съжалява за решението от тази седмица на правителството на САЩ да се оттегли от преговорите за бъдещето на данъчното облагане на големите технологични компании. В писмо, изпратено до министрите на финансите на Обединеното кралство, Франция, Италия и Испания, финансовият министър на САЩ Стивън Манучин заяви на колегите си, че дискусията е достигнала „задънена улица“ и ако те „решат да събират или въведат“ собствени данъци, САЩ „ще отговорят с подходящи реципрочни мерки“.
Разпадането на трансатлантическите преговори е пропусната възможност за реформиране на международното данъчно облагане. Търговският спор рискува да нанесе допълнителни щети на европейските и американските икономики, докато те се опитват да се възстановят от коронавирусната карантина.
Засега европейските държави трябва да се стремят да държат линията и да поддържат примирието, постигнато по-рано тази година. През януари в Давос Манучин и френският му колега Брюно льо Мер се съгласиха да продължат да обсъждат как да процедират с международния данъчен план, след като САЩ настояха, че трябва да не бъде задължително за компаниите да плащат - което на практика би направило схемата излишна.
Те се договориха, че американските технологични компании ще започнат да трупат задължения по едностранна схема, която Франция подготвя, но междувременно данъкът няма да бъде събиран. В замяна САЩ няма да продължат с митата върху френските вино и сирене.
Определянето на международни данъци без САЩ ще бъде трудно, като се има предвид мащабът на тяхната икономика и факта, че там се намират повечето от големите технологични компании. Но ще бъде особено сложно да се преговаря с непостоянен американски президент, който си търси външни врагове, които да са му от полза в кампанията за преизбиране. Новият тласък за решаване на това, което е дългосрочен, структурен проблем, може да се наложи да изчака до следващата година, когато политическата ситуация в САЩ ще стане по-ясна.
Разискваните данъци върху цифровите услуги станаха още по-важни заради пандемията. Карантината помогна на мултинационалните големи технологични компании да станат още по-големи за сметка на по-традиционните бизнеси - точно както правителствата се борят за нови данъчни приходи, за да финансират подкрепата, която предоставиха на икономиката. Стана още по-спешно да се осигурят равни условия за физическите търговци на дребно, които се конкурират с дигитални конкуренти, но се облагат много по-различно.
Нуждата от съгласувано международно решение остава приоритет. Разпокъсаните едностранни схеми ще бъдат по-малко ефективни и по-трудни за прилагане. Това би могло също да провокира европейско-американска търговска война във време, когато световната икономика е в смут.
Настоящото данъчно третиране на големите технологични компании е неустойчиво. При липса на международен компромис страните от ЕС следва да продължат да въвеждат данъчни схеми, но ще е по-добре да задържат събирането на данъка. Твърденията, че това представлява нелоялна търговска практика, са неоснователни и ответните американски мита биха били незаслужени. Схемите ще предоставят на САЩ правото да облагат с данъци европейските компании за луксозни стоки на база продажбите им в Америка. Льо Мер нарече спирането на преговорите от страна на САЩ „провокация“. Европа засега не трябва да й отвръща.
13:58 | 14.09.22 г.