Най-големите световни икономики въведоха изобилие от мерки за парична подкрепа през последните два месеца. Ако има централна банка, която знае колко трудно ще бъде оттеглянето им, това е японската (ЯЦБ), при която специалните операции се превърнаха в постоянна политика. Примерът на Токио сочи, че регулаторите ще имат широка роля за години напред, особено като се има предвид дълбочината на спада от коронавирусната епидемия, пише Дейниъл Мос за Bloomberg.
Япония навлезе в икономическата карантина обременена от лоши избори, преди всичко неправилният момент за увеличение на данъка върху потреблението в края на 2019 г. Брутният вътрешен продукт се понижи с годишен темп от 3,4% през първото тримесечие спрямо предходното, следвайки свиване от 7,3% през четвъртото на миналата година. Сривът през второто тримесечие ще бъде с около 22%, според икономисти, анкетирани от Bloomberg News, отразявайки мащаба на спада в останалата част от света.
Всички изпитват последиците от Covid-19. Това, което отличава Япония, не е само данъчното фиаско, но и дългото униние, предшестващо това, което може да се превърне в най-големия глобален срив от един век насам. ЯЦБ подкрепяше местната икономика чрез огромни стимули много преди Федералният резерв, Английската централна банка (АЦБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) да предприемат курс на свръх ниски лихви и количествено облекчаване след Голямата рецесия. Отне много време на това трио преди да започне да оттегля подкрепата си, но тъкмо тогава вирусът го накара отново да действа.
Предвид избледняващите надежди за бърз и енергичен икономически отскок, налагането на очаквания за активно оттегляне на поне някой кризисни мерки от централните банкери е пожелателно мислене. Председателят на Фед Джером Пауъл каза в речта си от 13 май, че някои програми ще бъдат „върнати в кутията” след преминаването на кризата. Той може да изчака известно време, ако световната финансова криза е някакъв аршин. Брутният вътрешен продукт вероятно ще остане далеч под нивата отпреди вируса най-малко до края на 2021 г.
В обръщението си към института за международна икономика Питърсън, Пауъл имплицитно свърза опустошенията, които Covid-19 ще нанесе на американската икономика с потиснатите настроения, доминиращи в Япония от началото на 90-те години. По-голямата част от безпрецедентната подкрепа на Фед за икономиката вероятно ще остане, ако Пауъл е сериозен в намерението си да избегне кошмара, който очерта:
„Загубата на хиляди малки и средни предприятия в цялата страна би заличило трудовия живот и семейното наследство на много бизнеси… Продължителната рецесия и слабото възстановяване може също така да обезкуражат инвестициите и разрастването на бизнеса, като допълнително ограничат връщането на работните места, както и растежът на капиталовите запаси и темпът на технологичен напредък. Резултатът може да бъде продължителен период на нисък ръст на производителността и стагниращи доходи.“
Пауъл прави алюзия с "японизацията", според Роберто Перли, бивш икономист на Фед, който сега изследва паричната политика в Cornerstone Macro в столицата Вашингтон. Терминът обхваща множество грехове, но в основата си се отнася до продължителен период на слаби инвестиции, ниска производителност, стагниращи доходи и нищожни лихвени проценти. Това почти сигурно означава ангажимент за близо нулеви лихви за години напред от страна на Фед и неговите събратя по света.
Япония показа пътя. Миналата година имаше позорна годишнина от нулевите лихви, някога разглеждани като местна екзотика заедно с количественото облекчаване. Няколко поредни управители на ЯЦБ установиха, че е почти невъзможно да се освободят от все по-иновативните мерки за стимулиране на растежа и цените. Харухико Курода, който ръководи централната банка от 2013 г., се опита да положи основите за постепенно оттегляне на мерките през 2018 г. Търговските войни и коронавирусът обаче бяха срещу него. Значителната стъпка назад може никога да не се случи. Властите отново се притесняват от дефлация, показват протоколи от последните срещи на централната банка.
На количественото облекчаване, което Фед предприе за първи път в края на 2008 г., му беше вдъхван нов живот на няколко пъти през следващите години. Централната банка на САЩ го изостави през 2014 г., само за да го възобнови този март, когато пандемията започна да залива Америка. Веднъж след като способността е налице, инвеститорите свикват с финансиране на ниски цена и изперкват, когато преценят, че регулаторите се готвят да обърнат курса. Подобна инвеститорска реакция през 2013 г. принуди тогавашния председател на Фед Бен Бернанке да загърби намеците, че ще намали покупките на облигации. Пазарните колебания по време на търговския конфликт между САЩ и Китай миналата година предшестваха три намаления на лихвите, след като само няколко месеца по-рано Фед говореше за повишаване на ставките.
Лесно е да се забрави, но имаше време, когато вашингтонските интелектуалци и големите мозъци споделяха идеята, че икономическият модел на Япония е по-добър и страната един ден ще управлява търговския свят. Време е отново да погледнем Япония отблизо, но този път като урок за неизбежния упадък.
17:01 | 12.09.22 г.