fallback

Ще направи ли коронавирусът обществата по-равни?

Исторически в ранните фази на пандемии богатите и силните не са пощадени, но с течение на времето това се променя

13:18 | 08.04.20 г. 1
Автор - снимка
Създател

Хората с по-висок социален статус са по-здрави и живеят по-дълго. Пандемията от коронавирус обаче изглежда, че е изключение от правилото - това е инфекция, която не подминава световните лидери, висшите политици и знаменитостите. Чрез срива на борсите тя засяга портфейлите, точно както и белите дробове, пише за Financial Times нобеловият лауреат Ангъс Дийтън.

Здравните компании работят усилено, за да разработят тестове, да ги доставят безплатно и да инвестират в бързото разработване на ваксина. В САЩ тази възмутително скъпа индустрия показва по-благо лице. Във Великобритания недофинансираната Национална здравна служба се бори с огромния приток на пациенти.

Може би Covid-19 ще обърне нарастващото неравенство от последните десетилетия. Дори това да се случи, то е малко вероятно да продължи дълго. Историческите доказателства от предишни епидемии показват, че в ранните фази, когато болестите са нови или слабо изследвани, богатите и силните не са пощадени. С течение на времето обаче това се променя.

В ранната съвременна Англия чумите и епидемичните заболявания са били все още честа напаст. Продължителността на живота се колебаела в широки граници, рязко спадайки, когато едрата шарка или чумата върлували в страната. Очакваната продължителност на живота през 1800 г. е била почти същата като през 1550 г.

През по-голямата част от това време аристокрацията не е била по-добре. Херцозите и техните семейства са живеели приблизително толкова дълго (или кратко), колкото техните наематели, работници и слуги. Никой, богат или беден, не е можал да избегне чумата или да се предпази от едрата шарка.

Ключова промяна настъпва с вариолацията - ранна форма на защита срещу едрата шарка - и по-късно с ваксинацията. Ваксинацията започва от кралското семейство и постепенно се спуска към по-долните социални слоеве. Тя обаче достига обикновеното население много по-късно и по-бавно.

Херцозите са започнали да живеят по-дълго през втората половина на 18 век, но съвременното увеличаване на общото дълголетие не стартира преди 50-те години на 19 век. Богатите и властните са станали по-добре, след като са разбрали какво да правят - или някой им е казал.

Оттогава насам по-доброто здраве на богатите е документирано от разкази и национални данни. Надгробните паметници в гробището на Глазгоу са по-големи и по-показни, когато датите показват, че покойникът е достигнал старост. През последните години продължителността на живота в Англия е в застой, като смъртността нараства в по-бедните райони на север и намалява в по-заможния югоизток.

Съвременните американци в 40-те си години се очаква да живеят с повече от 15 години по-дълго, ако данъчните им декларации показват, че са в горния 1% по доходи, а не в долния.

От средата на 90-те години образователната пропаст във възрастта на смъртта се разширява. Това, което Ан Кейс и аз нарекохме „смъртни случаи от отчаяние“ - самоубийство, предозиране с наркотици и алкохолно чернодробно заболяване, се увеличиха в САЩ от 65 000 през 1995 г. до 150 000 през 2018 г., подтикнати от широкото използване и злоупотребата с OxyContin и други упойващи вещества. Почти цялото увеличение е сред американците с по-ниско образование, докато хората с четиригодишна колежанска диплома са на пркатика незасегнати.

За същия период шесткратното увеличение на цените на акциите, измерено чрез индекса S&P 500, непропорционално облагодетелства по-заможните американци, които е по-вероятно да притежават акции, пряко или чрез пенсионни планове. Междувременно средните почасови ставки за обикновените работници, с отчитане на инфлацията, са едва с малко над нивата от 70-те години.

Ще промени ли тези тенденции пандемията от коронавирус? Данните са само частично достъпни. Тестването в САЩ и Великобритания за съжаление е недостатъчно.

Може би коронавирусът днес е като едрата шарка или бубонната чума в Европа преди тези болести да бъдат добре изследвани и лечими. Този вирус е нов, никой няма имунитет и като изключим самоизолацията днес сме почти толкова безпомощни, колкото е бил италианският град Пистоя през 1630-31 г., когато заключва портите си срещу настъпващата чума и изгонва чужденците. Разбира се, богатите градски търговци са настоявали за временно допускане на всички посетители, за да улеснят износа си на вино. Някои бизнес ръководители сега натискат за ранно преустановяване на социалното дистанциране.

Но 400 години са променили нещата. Молекулата на коронавируса бе разшифрована бързо - няма да се налага да чакаме векове за ваксина или лечение. И все пак по-голяма е вероятността, след като вече знаем как да контролираме вируса, не всеки да се възползва еднакво. Вероятно съм твърде циничен, но подозирам, че след като пандемията приключи, американските производители на лекарства и болници ще бъдат по-могъщи и по-богати от всякога.

Може би пък не. Ако американците са скандализирани от таксите за лекуване или от преференциалното лечение за малцина, те най-накрая могат да поискат обществен контрол върху здравеопазването. В Обединеното кралство възмущението от щетите, нанесени на Националната здравна служба поради години на орязване на услуги с цел повишаване на ефективността, ще направи по-трудно недофинансирането на услугата - поне за известно време.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 15:28 | 13.09.22 г.
fallback