Миналото лято американският сенатор Марко Рубио изпрати гневно отворено писмо до MSCI - доставчик на финансови индекси и аналитичен софтуер, малко известен извън света на инвестициите. Сенаторът обвини компанията, че излага на риск пенсионерите в САЩ, подкрепя потъпкването на човешките права в Китай и дори застрашава американската национална сигурност, пише Робин Уигълсуърт за Financial Times.
Поводът е решението на MSCI от 2018 г. да включи някои китайски акции в своите бенчмаркове, особено във влиятелния си индекс за развиващите се пазари. Компанията постепенно увеличи тежестта на китайските акции през 2019 г. до 4 на сто от този индекс, който се използва като еталон от инвеститори, управляващи близо 2 трлн. долара.
Много от тези инвеститори са американци и перспективата щатски пари да се влеят в китайския фондов пазар в момент на нарастващо напрежение между Вашингтон и Пекин вбеси сенатора от Флорида и бивш кандидат за президент от Републиканската партия.
„Не можем повече да позволяваме на авторитарното правителство на Китай да се облагодетелства от американските и международните капиталови пазари, докато непрозрачните китайски компании не разкриват финансова информация“, тръби Рубио, настоявайки MSCI да обясни как и защо е взето такова решение.
Лесно е да се отхвърли тази изява на сенатора като неинформирано политическо парадиране. Включването на Китай в индекса на MSCI за развиващите се пазари беше желано сред групите за инвестиционен мениджмънт, които са клиенти на компанията. Морковът, който представлява включването в бенчмарка, също може да бъде мощен мотиватор за държавите да подобрят своите капиталови пазари.
Освен това американските инвеститори могат и вече търгуват китайски ценни книжа, независимо дали са в някакъв индекс. Като се има предвид, че Китай определено е най-големият развиващ се пазар в света - страната скоро се очаква дори да надмине САЩ като най-голямата световна икономика - би било странно да се държи този пазар извън най-важния бенчмарк за развиващите се пазари. Прозрачността, корпоративното управление и техническите стандарти на финансовите пазари в Китай може да изостават далеч от американските, но малко се различават от много други части на развиващите се икономики.
Независимо от това спорът подчертава един недооценен факт. Огромната промяна от традиционното активно управление на активи към пасивни фондове, проследяващи индекси, след финансовата криза направи основните доставчици на индекси изключително могъщи.
Глобалната индустри на индексните фондове е нараснала пет пъти през последното десетилетие до 11,4 трлн. долара към края на ноември миналата година, сочат данни, събрани за FT от Investment Company Institute. BlackRock изчисли през 2017 г., че има още 6,8 трлн. долара в стратегии за проследяване на индекси, управлявани вътрешно от държавни инвестиционни фондове, финдации и пенсионни планове. Ако приемем, че темпът на растеж се е запазил оттогава, сега би трябвало да има приблизително 20 трлн. долара инвестиции, които се стремят само да имитират основен индекс.
23:57 | 11.09.22 г.