Депресиращ консенсус господства сред икономистите на последните годишни срещи на Американската икономическа асоциация: развитият свят а затънал в нисък растеж, слаба инфлация и нулеви лихви за години напред. Още по-лошото е, че няма единодушие защо се случва това, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School.
Предлагането и търсенето на стоки и услуги са основни икономически понятия. Когато става въпрос за тълкуване на шоковете спрямо тях в реалния свят, нещата стават неясни. Някои икономисти обвиняват преобладаващите условия в индустриализирания свят за спадащото предлагане, а други - за слабото търсене.
Икономистите, които акцентират върху предлагането, твърдят, че търсенето в американската икономика е силно, движено от затегнатия трудов пазар. Има доказателства за това в САЩ, където безработицата спадна до 3,5 на сто. Коефициентът на заетост - мярка за сравняване на заетите с общото население в трудоспособна възраст, е на най-високото си ниво от дотком ерата за тези между 25 и 54 години.
Има само два начина за повишаване на потенциалния растеж: увеличаване на броя на работниците или подобряване на капацитета им за производство чрез технологичен напредък. Въпреки че безработицата е ниска, делът на работната сила в населението намалява. Следователно тежестта за вдигане на производителността и потенциалния растеж пада основно върху технологичните иновации. Трендът на растежа е слаб, казват икономистите от страната на предлагането, тъй като ниският ръст на производителността не позволява на компаниите да предложат достатъчно стоки и услуги.
Друга група икономисти обаче не е съгласна с този анализ на предлагането и обвинява икономическата среда за слабото търсене. Те поддържат теорията за дългосрочната стагнация, възкресена от бившия министър на финансите на САЩ Лорънс Съмърс. Дългосрочните тенденции в индустриализираните страни - като застаряващото население и нарастващото неравенство - доведоха до увеличаване на желаните спестявания над нивото на инвестициите. Това натиска лихвените проценти, като предоставя на централните банки по-малко пространство за понижаването им с цел насърчаване на потреблението и инвестициите.
Доказателствата за пресищането със спестявания и недостигът на търсене изобилстват. Ако пазарът на труда беше близо до пълна заетост и поддържаше потреблението, натискът върху заплатите би трябвало да нарасне. Ръстът в средната почасова ставка обаче остава под върховете от предишния икономически цикъл. Ако имаше търсене на нови инвестиции, нямаше да видим приток на спестявания към съществуващия капитал под формата на обратно изкупуване на акции и по-високи дивиденти.
И така, проблем с предлагането ли имаме, или с търсенето? Отговорът вероятно е и с двете. Липсата на търсене може да подтикне компаниите да намалят инвестициите, което би подкопало производителността и предлагането. Някои данни обаче сочат, че ефектът от страна на търсенето може да е по-силен. Когато има негативен шок на предлагането в икономиката, инфлацията трябва да се ускори. Вместо това индустриализираният свят е свидетел на слаба инфлация след финансовата криза.
Добрата новина е, че двете групи икономисти са склонни да се обединят около потенциалните решения. Те започват с гледната точка, че централните банки не могат да поемат целия товар, така че фискалните стимули също трябва да бъдат разгърнати. От страна на предлагането правителствата могат да подкрепят научноизследователската и развойната дейности и да подобрят образованието и обучението, за да стимулират ръста на производителността.
Публичните инвестиции също биха могли да стимулират съвкупното търсене чрез справяне с някои от структурните двигатели на дългосрочната стагнация. По-силното социално осигуряване може да намали склонността на хората да трупат спестявания. Не всички публични инвестиции трябва да издуват бюджетния дефицит. Например, по-прогресивното данъчно облагане може да смекчи нарастващото неравенство.
Задачата сега е правителствата, независимо дали вярват в аргументите от страната на предлагането или на тези от страната на търсенето, да приемат ролята, която трябва да играят. Другият вариант е да приемат консенсуса, че настоящата икономика не може да е по-добра и че рискът е малък.
12:59 | 12.09.22 г.