Основните индекси на Нюйоркската фондова борса приключиха днешната сесия с понижения на фона на противоречивите сигнали от търговския фронт, където САЩ и Китай, двете най-големи икономики в света, продължават да не намират верният път към подписване на междинната сделка, съобщава CNBC.
Бенчмаркът на сините чипове Dow Jones Industrial Average, който следи търговията с акции на 30-те най-големи публични американски компании, изтри 40,63 пункта от стойността си, или 0,15%, като достигна ниво от 27 868,97 пункта.
Широкият измерител S&P 500 се смъкна с 0,17% до 3130,49 пункта.
Технологичният показател Nasdaq Composite отбеляза спад от 0,15 на сто до 8608,78 пункта.
The Wall Street Journal първи съобщи, че администрацията на президента Доналд Тръмп планира да отложи налагането на допълнителни мита върху китайските вносни стоки. В съобщението на медията се посочва още, че американските преговарящи ще обсъдят с китайските представители възможността за извършване на някои покупки на селскостопанска продукция от страна на Китай преди разговорите да продължат. Междувременно властите в Поднебесната империя изразиха желание размерът на селскостопанските покупки да е пропорционален на митата, които САЩ ще отменят.
В съобщението се посочва обаче, че шансовете за сделка намаляват, тъй като САЩ се фокусират върху финализирането на търговска сделка с Мексико и Канада.
„Все още не е официално. Така стоят нещата “, коментира Куинси Кросби, главен пазарен стратег в Prudential Financial, като добавя: „Трейдърите са толкова свикнали, че заглавията се оказват неверни, че сега очакват да видят какво ще бъде потвърдено от представителите на администрацията.“
От друга страна тази вечер Канада, Мексико и САЩ подписаха в мексиканската столица новото северноамериканско споразумение за свободна търговия. Представители на правителствата на трите страни положиха подписите си под документа на церемония в президентския дворец в Мексико. Новото търговско споразумение ще замени Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), което влезе в сила през 1994 година, създавайки огромна зона за търговия с население 500 милиона души.
На облигационните пазари доходността по 10-годишните и 30-годишните американски държавни ценни книжа се повиши съответно до 1,843% и 2,27%.
При валутната търговия доларовият индекс, който измерва силата на американските пари спрямо кошница от шест конкурентни валути, отчете спад от 0,20 на сто до 97,45 пункта.
Еврото, от своя страна, се разменяше с ръст в стойността от 0,27% при 1,1092 долара за евро.
На фючърсните пазари цената на петролния бенчмарк Брент се повиши със 7 цента до 64,32 долара за барел, докато фючърсите върху американския лед суров петрол WTI поскъпнаха с 22 цента до 59,24 долара за барел.
Златото поскъпна с 0,21% до 1468,1 долара за тройунция.
03:45 | 10.09.22 г.