Въпреки репутацията си на човек, който внася расово разделение в обществото, рейтингът на одобрение на американския президент Доналд Тръмп сред цветнокожите американци се покачи значително през последните две години. Макар че е невъзможно да се посочи точна причина, разумно обяснение на ситуацията би бил фактът, че продължителният икономически растеж в страната носи ползи на работниците от малцинствените групи, пише за Bloomberg Карл Смит.
Има сериозни доказателства, че речите на Тръмп по отношение на расовата дискриминация му носят негативи сред малцинствата, посочва Bloomberg TV Bulgaria. Независимо от това, в последното проучване на Gallup за одобрение на президентската работа, рейтингът на Тръмп достига сред цветнокожите повишение от 14% през януари до 20% по последни данни. За сравнение оценките на одобрението на президента сред самоопределящите се като либерали и центристи са съответно 6% и 29%.
Независимо от това, че съобщенията на Тръмп в Twitter вредят на имиджа му сред неевропейдната раса, икономиката на САЩ несъмнено помага за неговото подобрение. Както президентът обича да посочва, нивата на безработица сред афроамериканците, испаноговорящите и азиатците са на исторически ниски нива (въпреки че трябва да се отбележи, че данните за азиатските равнища на безработица са от 2000 г.).
Също толкова важен е и фактът, че разликата в безработицата между тъмнокожите и белите, както и между испаноговорящите и белите достигна най-ниските си исторически нива. Добрата новина не е единствено в това, че пазарът на труда е добър, а в това, че исторически погледнато той се е подобрил именно за малцинствените групи.
Този модел на развитие не е рядкост по време на икономическа експанзия. Колкото по-дълго продължава да бъде затегнат пазарът на труда, толкова по-склонни са работодателите да взимат под внимание кандидатурите на хора, които вече веднъж са отхвърлили. Компаниите стават все по-добри в привличането и задържането на работници от малцинствата.
Колкото по-големи възможности се разкриват пред малцинствените групи, толкова повече се вдигат и техните заплати. През последните 12 месеца ръстът на заплатите на малцинствата стана не само значително по-висок от тези на белите, но и надвишава прогнозите на икономистите. Това означава, че работниците от малцинствата получават по-голям дял от БВП.
Иронично е, разбира се, че всичко това се случва при президент, чиято предизборна кампания подкрепяше възраждането на бялата работническа класа. Политиките на Тръмп обаче са проработили срещу тези цели. Ефектите от намаляването на данъците на администрацията - и силните потребителски разходи, които те стимулират - се усещат най-силно в големите градски райони с висок дял на по-заможните домакинства. По-голямата част от разходите са за услуги, които се предлагат от местните работници.
За разлика от тях, селските райони и индустриалните центрове са много по-зависими от износа на селскостопански и производствени продукти - и като такива бяха засегнати от търговската война на президента Тръмп. В резултат на това е малко вероятно Тръмп да успее да се възползва политически от подобрените икономически условия за малцинствата. Малцинствената подкрепа към президента може да бъде от полза в южните щати, но не и в щатите, които са се превърнали в бойно поле.
Риториката има тенденция да доминира в политическото говорене. И все пак политиката е много по-важна за определяне на резултатите за работниците. Преднамерено или не, политиката на Тръмп е по-благоприятна за малцинствените работници, отколкото те очакваха - и по-малко благоприятна за бялата работническа класа, в сравнение с това, което той обеща.