fallback

Лагард ще се нуждае от политическите си умения повече отвсякога

Ключовият въпрос за встъпващия днес ръководител на ЕЦБ е дали ще успее да активизира фискалната политика в еврозоната

08:20 | 01.11.19 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Кристин Лагард днес поема председателството на Европейската централна банка в спорно време за институцията. Но за централните банкери спорът често е страничен продукт от необходимата намеса. Това със сигурност е вярно и днес, пише за Financial Times Михаел Щробек, главен инвестиционен директор в швейцарския банков гигант Credit Suisse. 

Традиционалистите казват, че успешните централни банкери трябва да бъдат технократи, които упорито преследват своите икономически цели, докато остават над политическите крамоли. И все пак търсенето на политическа подкрепа за действията на централните банки е задължително въпреки официалната им независимост. Това е особено вярно в периоди на криза, когато се налагат драстични намеси. 

Някои биха казали, че политическата неутралност е още по-важна в епохата на популизма. Смятам, че е вярно точно обратното: промяната в електоралния пейзаж изисква по-големи политически умения от страна на централните банкери. В крайна сметка централните банки са институции, създадени от политици, за да обслужват по най-добрия начин интересите на нацията.

Новата история показва, че централните банкери се нуждаят от силна политическа подкрепа, за да постигнат целите си. През 80-те тогавашният председател на Федералния резерв Пол Волкър не би могъл да започне и спечели битката си срещу инфлацията без подкрепата от Белия дом, както и от Конгреса.

Бен Бернанке разчиташе на знанията си за краха от 30-те години, за да предотврати потенциална икономическа депресия след финансовата криза през 2008 г., когато беше на горещото председателско място в централната банка на САЩ. Но Бернанке също нямаше да може да приложи непопулярни мерки, като спасяването на фалиращи банки от Уолстрийт, ако не бе мобилизирал политическа подкрепа. В ЕЦБ осъществяването на драматичното обещание на Марио Драги през 2012 г. да направи „каквото е необходимо“, за да запази еврото, изискваше месеци политически усилия за получаване на подкрепа.

В САЩ основното предизвикателство пред ръководството на Фед днес е да провежда политики, ориентирани към стабилност, в условията на интензивен натиск за парично облекчаване от страна на Белия дом. Въпреки това мнозинството в доминирания от републиканците Сенат изглежда желае да се запази независимостта на Федералния резерв. Фактът, че администрацията на Тръмп се видя принудена да оттегли кандидатите си за управителния съвет на Фед, свидетелства за това. Малко вероятно е това да беше само резултат от тяхната квалификация по отношение на паричната политика.

Досега изглежда, че председателят на Фед Джей Пауъл се ориентира доста добре в политическите води, макар и бързото променяне на политиката му в края на миналата година - от затягане към агресивното подновяване на облекченията - да сочи на някои, че той просто се е поддал на президентските искания.

В действителност промяната в паричната политика беше резултат от тревогите относно икономическите перспективи. Председателят на Фед всъщност бе по-сдържан от предшествениците си в критиката към изпълнителната и законодателната власт в страната заради фискалната разточителност и протекционизма.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:45 | 14.09.22 г.
fallback