Основните американски индекси отбелязаха значителен спад на фона на изпаряването на оптимизма за предстоящите търговски преговори между САЩ и Китай, предава CNBC.
Индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average изтри 313,98 пункта към стойността си и завърши сесията на равнище от 26 164,04 пункта. Широкият измерител S&P 500 се понижи с 1,6% до 2893,06 пункта, а технологичният показател Nasdaq Composite отписа 1,7% до 7823,78 пункта.
САЩ разшириха в понеделник черния си списък с включването на водещи китайски компании в областта на изкуствения интелект, като наказаха Пекин заради отношението му към предимно мюсюлманските етнически малцинства. Китайското външно министерство съобщи, че е готово да предприеме ответни мерки след разширяването на черния списък.
Съобщението на Държавния департамент, че САЩ ще наложат визови ограничения на китайски представители, свързани със злоупотреби с правата на мюсюлмани, също повлия на нагласите на инвеститорите.
Пазарите получиха известна подкрепа, след като гуверньорът на Федералния резерв Джером Пауъл заяви, че централната банка ще повиши „скоро“ балансовото си число. Той отбеляза, че тази мярка ще бъде използвана като отговор на проблемите с финансирането, пред които е изправен през последните седмици облигационният пазар.
Това със сигурност не е количествено облекчение. Пауъл говори за постепенно подобряване на балансовото число.
По-широкият пазар беше тласнат надолу от банковите акции. Книжата на Citigroup, Bank of America и J.P. Morgan Chase поевтиняха с по над 1%. Индустриалните сектори в S&P 500 отписаха 1,6% от стойността си главно заради спадовете при Caterpillar и Deere.
Големите технологични компании като Facebook, Amazon и Alphabet също записаха понижения. Книжата на компаниите за полупроводници отбелязаха силен спад, а VanEck Vectors Semiconductor ETF (SMH) завърши търговията с понижение от 2,6%. Qualcomm и Nvidia бяха сред най-големите губещи в SHM.
Bloomberg News съобщи, че Белият дом иска да ограничи китайските акции в държавни пенсионни фондове. Листнатите в САЩ акции на Alibaba и JD.com поевтиняха с по над 3,5%.
Белият дом планира да повиши американските мита върху китайски стоки на стойност 250 млрд. долара от 25% на 30% от 15 октомври. Президентът Доналд Тръмп заяви, че налозите ще бъдат увеличени, ако не бъде постигнат напредък в двустранните търговски преговори.
В макроикономически план производствените цени в САЩ отбелязаха най-големия си спад през последните осем месеца през септември на фона на понижаването на цените на стоките и услугите. Производствените цени са индикатор за инфлация и спадът им може да даде на Федералния резерв още основания за смекчаване на паричната политика.
На облигационните пазари доходността по 10-годишните и по 30-годишните американски държавни ценни книжа се понижава до съответно 1,532% и 2,034%.
На валутните пазари доларовият индекс, който измерва стойността на щатските пари спрямо кошница от шест основни валути, се повишава с 0,17% до 99,13 пункта. Еврото поевтинява с 0,14% до 1,0955 долара, а паундът отписва 0,61% от стойността си до 1,2214 долара. Спрямо йената щатските пари поевтиняват с 0,21% до 107,06 йени.
На стоковите пазари цената на петрола леко се понижи заради охладените надежди за търговско споразумение между САЩ и Китай, въпреки че безредиците в Ирак и Еквадор подкрепиха до известна степен цените на черното злато.
Фючърсите върху международния бенчмарк Брент поевтиняха с 45 цента до 57,90 долара за барел, а контрактите върху американския лек суров петрол WTI се понижиха с 12 цента до 52,63 долара за барел.
Американските фючърси върху златото поскъпнаха с 0,3% до 1509 долара за тойунция.
23:05 | 09.09.22 г.