Провалът на публичното предлагане на WeWork влезе във финансовите новини като екзотичен пример за лошо корпоративно управление. В действителност тази компания ни показва до къде се простират „страничните“ ефекти от политиката на евтино и безгранично финансиране, за което централните банки имат значителен принос. Но не само това е притеснително. Публичните предлагания на компании за десетки милиарди долари срещат трудности, които са характерни за пазар, преминал върха си.
Повечето излизат на борсата в период, когато имат нужда от значително финансиране за дейността си и все още са далеч от способността да правят печалба. Те са добра сделка за фондовете с рисков капитал, защото увеличават многократно инвестициите им и се възползват от позитивните настроения на инвеститорите на пика на пазара. Статистиката за представянето на големите публични предлагания, обаче, не е толкова позитивна за купувачите на акции.
WeWork – двете страни на монетата
WeWork има претенциите да направи революция в начина, по който се отдават офис площи под наем за ползване от различни компании като технологични стартъпи, отделни предприемачи и дружества в сферата на услугите. Тя създава дизайна и изгражда офис пространствата за съвместно ползване, които впоследствие отдава под наем. Това, което сме свикнали да виждаме в българските градове като офиси в апартаменти за компании от няколко души или кантори, вече е бизнес за милиарди с над 4.3 милиона квадратни метра площи под наем в 32 държави. WeWork управлява тези площи и е най-големият наемодател в Ню Йорк, Чикаго и централен Лондон. Моделът на споделеното ползване на офиси разчита на краткосрочните приходи от лизинг от наемателите. Това са малки компании, които по време на рецесия са много уязвими от икономическите проблеми и затова правят WeWork много рискова.
Финансовото състояние на компанията е далеч от познатия модел на дружествата за недвижими имоти, които набират капитал и се възприемат като ниско рискова инвестиция с висок доход. Проблемът е, че WeWork работи на голяма загуба, която се равнява почти на размера на приходите. Тя е поредната компания без ясна визия как ще излезе на печалба като публично дружество. Интересен е и начинът на финансиране на това до скоро оценявано на 47 милиарда долара дружество. SoftBank досега наля повече от 10 милиарда долара в компанията без перспективи за скорошно излизане от тази позиция. Скандалът, довел до оставката на изпълнителния директор и голям собственик Адам Нойман, свали оценката на цялата компания на 12 милиарда долара. Сега тя ще има нужда от допълнително финансиране със заеми, а една евентуална рецесия ще означава и шокова вълна от фалити на пазара на офис площи.
Новите публични предлагания
Започнах с това, че новите компании на Wall Street стават все по-често капан за инвеститорите. Uber, ADT, Lyft и китайската Nio изгориха милиарди на акционерите си, след като станаха публични. Много други компании имат негативно представяне на акциите си. Статистиката за предлаганията с обем над 250 млн. долара от началото на миналата година на Уолстрийт, която обхваща 90 компании, показва две интересни неща. Първото наблюдение е, че за събраните близо 69 милиарда долара са изкарани 3.85 милиарда или 5.6% кумулативна възвръщаемост. Това е много скромна печалба. Вторият очевиден факт е, че публични предлагания с диапазон на цената, които са изпълнени на минимума или под него /има и такива случаи/, са почти без изключение последвани от силни спадове на акциите.
Таблицата на публичните предлагания за последните 2 години, които са надхвърлили един милиард долара, е дори още по-красноречива. Кумулативната доходност от тях е едва 3% и много добре се вижда как компаниите с отрицателна оперативна печалба реализират и отрицателен резултат за акционерите.
Слабото представяне на новите публични компании е комбинация от алчността на венчър капиталистите и пазарния модел на растеж върху дългове без положителен финансов резултат. Лошото е, че ниските лихви правят подобни компании все по-често срещано явление в икономиката и на пазарите. Прекомерен ливъридж и постигане на растежа на всяка цена прави WeWork и другите подобни компании опасни за пазара на офис имоти. Това са думи на президента на Федералния резерв в Бостън Ерик Розенгрин. Той очаква повече загуби и свободни площи, благодарение на новият модел. Общият размер на споделените офис площи е сравнително малък – под 2% в САЩ и около 6% за Лондон и Шанхай. Едва ли ще се превърне в застрашаващ фактор за пазара, който вече има достатъчно проблеми със затварянето на магазини. Въпреки това, най-големите борсово търгувани фондове в недвижими имоти са 25% нагоре от началото на годината. Инвеститорите определено предпочитат сигурността на паричния поток и дивидентите.
WeWork е „канарчето в мината“ за модела на създаване на нови компании за милиарди долари пазарна капитализация без значение, колко устойчиви са те. Много технологични компании изгоряха по подобен начин след 2001 г. Всеки пик на пазарите се характеризира с висока ликвидност и неефективно използване на парите. Рисковият капитал и WeWork са симптом, който много бързо се превръща в проблем и дори централните банки не успяват да реагират навреме. Те са едно парче от пъзела, наречен „irrational exuberance“ от председателя на Федералния резерв Алън Грийнспан още през 1996 г.
p { margin-bottom: 0.25cm; line-height: 115%; background: transparent none repeat scroll 0% 0%; }
10:05 | 14.09.22 г.