Федералният резерв на САЩ е напът да засили лихвите по нов път в посока надолу в опит да подкрепи все по-крехката американска икономика. Мярката е доста закъсняла, но е от изключително значение властите и обществеността да осъзнат рисковете, които това води след себе си, посочва в свой анализ за Bloomberg икономистът и бивш управител на Фед за Минеаполис Нараяна Кокърлакота.
Въпреки че ръководството на Фед се среща най-малко осем пъти в годината, за да умува върху паричната политика, посоката на лихвените проценти се променя далеч по-рядко. Последните 15 години могат да бъдат разделени на три отделни фази (с няколко периода на изчаквания помежду им): увеличаване на лихвите от юни 2004 г. до август 2006 г., понижение от септември 2007 г. до декември 2012 г. и ново повишение от юни 2013 г. до декември 2018 г. Фед не промени лихвите на всяка своя среща в тези периоди, но посоката на паричната политика оставаше ясна.
Сега централната банка достигна до нова повратна точка. На следващата си среща на 31 юли представителите на ръководството й по всяка вероятност ще отговорят на постоянно ниската инфлация и рисковете за глобалната търговия като намалят лихвените проценти за първи път от над 10 години.
Сам по себе си този ход не е от голямо значение за икономиката. Но ако историята може да ни бъде пример, то това ще означава, че ще е малко вероятно Фед да склони да увеличава лихвите през следващите си 25 до 50 срещи. А това е голяма работа.
Ако централната банка направи промяната към облекчаване на паричната политика, то това ще е сигнал за силна увереност, че инфлацията ще остане потисната през следващите няколко години, а може дори и по-дълго. Според Нараяна Кокърлакота това е правилното заключение. Но според него е важно да се разбере това, че подобна гледна точка до голяма степен е обвързана от възгледа за прогнозирането, гласящ, че „следващите няколко години ще са като предишните няколко“. Този подход от своя страна често е верен, но не винаги.
Друг въпрос е и колко далеч ще отиде Фед. Кокърлакота посочва, че не очаква нищо по-драматично от понижение от четвърт процентен пункт на следващата среща. Както вече бе споменато, централната банка предпочита да сменя посоката си рядко. Ако иска да избегне случай, при който ще трябва да увеличава лихвите рязко, то и стъпките надолу ще трябва да са по-малки. Според бившия управител на Фед за Минеаполис до края на годината ще има поне още едно понижение, отново с четвърт пункт, най-вероятно през декември.
Като се има предвид важността на решението, което ще бъде взето следващата седмица, това как централната банка е стигнала до него има огромно значение. Федералната комисия по отворените пазари е заседавала единадесет пъти при управлението на Джером Пауъл, но само веднъж е имало член, който да не е съгласен с мнозинството.
Тази степен на консенсус до известна степен е тревожна: наистина ли Фед се вслушва във всички възможни гледни точки върху сложната икономическа ситуация? Заради това Кокърлакота се надява на поне един или двама несъгласни, ако комисията реши да намали лихвите. Този ход със сигурност представлява риск за инфлацията и обществеността трябва да е запозната с това.
Икономистът обаче се надява Фед най-накрая да поеме по пътя на паричното облекчение, припомняйки, че още от 2015 г., когато все още е управител на Фед за Минеаполис, смята за уместно понижаване на лихвите. Все пак дано сегашните мерки не се окажат прекалено закъснели, а ръководството на Фед трябва да държи очите си отворени за всичко, което би могло да се обърка.