„Защо ни мрази?” е въпросът, който често чуват американски дипломати от европейските си колеги и приятели, когато става дума за Доналд Тръмп. Тази седмица президентът на САЩ и държавният секретар Майк Помпейо бяха на посещение в Европа, така че моментът е благоприятен да се опитаме да отговорим на този въпрос, пише Уолтър Ръсел Мийд в Wall Street Journal.
Нещата не са толкова зле. Когато Тръмп и висши представители на неговата администрация говорят за Китай, те обвиняват страната в злоупотреба с международната система в безмилостното преследване на глобална хегемония. Гледната им точка към Европа е различна, а именно, че комбинация от нефункционални политики, нереалистични идеи за световната политика и лоши международни договорки насочват Стария континент в низходяща посока. Както Тръмп вижда нещата, САЩ не се опитват да отслабят Европа, а да я спасят от самата нея.
Критиката на Тръмп към Европейския съюз се състои от пет елемента.
Първо, някои от „новите националисти” вярват, че многостранни образувания като ЕС са много по-слаби и по-малко евфективни от правителствата на националните държави, дотолкова, че развитието на ЕС е отслабило западния алианс като цяло. Сътрудничеството между националните държави е добро и чрез него държавите могат да постигнат неща, които не биха могли самостоятелно, но свръхинституционализацията на това сътрудничество е грешка. Възникналите поради нея бюрократични структури и административно сложни процеси за вземане на решения парализират политиката и отчуждават обществото, правейки съюза по-малко значим от сумата на съставните си части.
Втората критика е, че Европейският съюз е твърде германски. Както смятат някои от екипа на президента Тръмп, германските предпочитания означават, че Европа е прекалено рестриктивна по отношение на паричната и фискалната политики, и твърде мека, когато става въпрос за отбраната. Усмирителните ризи върху фискалната и паричната политики осуетиха европейския растеж, докато отказът на Германия да спазва натовските си ангажименти отслабва ЕС като цяло.
Третият елемент е, че ЕС е твърде либерален според американското значение на този термин, което означава прекалено контролиращ икономиката и твърде прогресивен по социалните въпроси. Отвъд обичайната американска консервативна гледна точка, че държавният контрол подкопава икономическата динамика и растеж в ЕС, Тръмп изглежда вярва, че европейската миграционна политика – особено решението на Ангела Меркел от 2015 г. да приветства в Германия повече от милион предимно мюсюлмани – е трагична грешка.