Майкъл Блумбърг избра борбата с климатичните промени пред президентството

Милиардерът и бивш кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг наскоро обяви, че не възнамерява да се кандидатира за президент на САЩ, като вместо това той ще започне нова инициатива за борба с климатичните промени - „Отвъд въглерода“, пише Ирина Слав за Oilprice. 

“Ще стартирам нова кампания, подобна на "Нова зелена сделка", която ще има за цел да подпомага усилията на американските граждани да придвижат САЩ от икономика, базирана на изкопаемите горива, към бъдеще със 100% чиста енергия“, споделя Блумбърг.

По неговите думи в основата на тази кампания стои убеждението, че всяка една година е от значение.

Идеята за „Нова зелена сделка“, предложена първо от колумниста Том Фрийдман преди повече от десетилетие, няма шанс да бъде одобрена от Сената през следващите две години. Според Блумбърг обаче „природата няма да се съобразява с политическия календар“.

77-годишният милиардер със сигурност разполага с достатъчно количество информация относно инициативата за борба с основните замърсители на атмосферата – 284 въглищни електроцентрали вече са закрити и заменени от по-слабо замърсяващи алтернативи, редуцирайки вредните емисии на въглероден диоксид с 605 млн. тона и спестявайки 3,5 млрд. долара от разходите за здравеопазване.

Планът на кампанията е всички останали действащи електроцентрали, които произвеждат електроенергия чрез изгаряне на въглища в САЩ, да бъдат закрити през следващите 11 години, посочва Блумбърг.

За момента той не дава краен срок за този процес, имайки се предвид мащаба на действията и тяхното краткосрочно влияние върху икономиката.

Цената на тази инициатива е подобна на крайната цел на интерпретацията на идеята за „Нова зелена сделка“ на Александрия Окасио-Кортез, а именно – 100% енергия от възобновяеми източници и нулеви емисии на въглероден диоксид.

Това може да се постигне чрез сериозни инвестиции във възобновяемата енергия, стимулирайки енергийната ефективност на електроразпределителната мрежа и изграждането на интелигентни такива, които да разпространяват достъпната енергия, както и финансиране на проекти, свързани с устойчивото земеделие и зелен транспорт.

Достатъчно ясно е, че такъв мащабен план изисква огромни количества финансови средства. Нищо чудно тогава, че републиканците в Конгреса определиха „Новата зелена сделка“ като „изключително нереалистична“ и „радикална екологична политика“.

Критиците имат право. Необходими са огромни количества инвестиции, но привържениците на сделката твърдят, че ако не се направи нищо сериозно по въпроса с климата, ще се стигне до момент, когато човечеството ще е длъжно да предприеме радикални мерки, които вече ще струват много по-скъпо.

Екстремните метеорологични условия и честите пожари през последното десетилетие са стрували на федералното правителство около 350 млрд. долара, като се прогнозира тези разходи да достигнат половин трилион долара до 2100 г.

И все пак, според републиканците, „Новият зелен план“ ще струва много повече от това. American Action Forum, дясноцентристка организация, посочва разходи в размер на 93 трлн. долара.

Демократите смятат, че цифрата е твърде завишена, като Окасио-Кортез предлага сумата, която е необходима за борбата с климатичните промени, да бъде набрана чрез повишаване с до 70% на данъците на богатите граждани.

Това изглежда нереалистично, тъй като хората предпочитат да мигрират, когато доходите им бъдат заплашени от данъци, които не могат да си позволят да платят.

Но ето че сега се появява Майкъл Блумбърг с нетно богатство от 55 млрд. долара и дългогодишен опит в борбата срещу въглищните електроцентрали.

Може би неговият план ще звучи значително по-реалистично от „Новата зелена сделка“. Въпросът, колко ще струва всичко това, обаче остава.