Тръмп рискува да повтори опита на Буш и Обама с Китай

През 2003 г. Дан Съливан, по онова време служител в отдел „Национална сигурност“ в Белия дом, бил в Овалния кабинет, когато китайският вицепремиер обещал на президента Джордж У. Буш, че страната ще разреши проблема с кражбата на интелектуална собственост. Тя не го направи.

През 2015 г. Съливан, който сега е сенатор от Републиканската партия от Аляска, гледал как китайският президент Си Дзинпин обещава на президента Обама, че Китай няма да краде търговски тайни чрез кибератака или милитаризиране на Южнокитайско море. „Изпълни ли Китай тези ангажименти? Не“, каза Съливан в Сената по-рано този месец.

Днес той смята, че президентът Тръмп може да успее там, където Буш и Обама се провалиха – в постигането на структурни промени в законите, икономиката и поведението на Китай. „Уважавам президента, че ни доведе до този етап сега“, казва Съливан в интервю за Wall Street Journal.

Въпросът е дали Тръмп ще удържи позицията си. Буш и Обама се провалиха отчасти, защото се интересуваха повече от други проблеми, отколкото от това дали Китай е изпълнил обещанието си – противодействието на Северна Корея и ядрените амбиции на Иран и борбата със световната финансова криза и климатичните промени. Поради това те се въздържаха да наказват Китай освен чрез одобрени от Световната търговска организация (СТО) правила.

За сметка на това Тръмп дойде на власт твърдо решен да спре несправедливите според него практики, които увеличиха американския търговски дефицит. Той не се интересува особено от съюзите и СТО. След като първоначално превърна в приоритет китайската помощ за Северна Корея, той наложи мита и заплаши да ги увеличи, ако Китай не отговори на американските оплаквания до 1 март. Министерството на правосъдието задълбочи разследванията си за нередности, извършвани от китайски компании, особено от производителя на телекомуникационно оборудване Huawei Technologies.

Сега обаче Тръмп може да се примири, подобно на предшествениците си, с не особено твърди ангажименти от Китай за структурни промени макар и с различни мотиви – по-силен фондов пазар и щастливи фермери. Според слуховете Китай все още не е изпълнил ключовите американски искания за прекратяване на принудителния трансфер на технологии и други дискриминационни практики. Но Тръмп се отказа от крайния срок на 1 март и започна да подготвя среща на върха със Си.

Не трябва да се позволява тази среща да се провали, казва Брад Сетсър, който работи в областта на търговията с Китай по времето на Обама, а сега е член на Съвета по външни отношения. „Явно е, че Тръмп иска споразумение, а стандартът му за добра сделка продължава да се снижава“, казва Анди Лапериер от консултантската компания Cornerstone Macro

Това подкопава позицията на американския търговски представител Робърт Лайтхайзър, която се основава на готовността за оттегляне и осъществяване на заплахата за повишаване на митата.

Лайтхайзър разгневи американските съюзници заради заобикалянето на СТО и налагането на мита върху стоманата, алуминия, а вероятно и колите. Но дори критиците признават, че той е привлякъл вниманието на Китай по начин, който е бил невъзможен за предходните администрации. Китайската икономика явно изпитва затруднения – промишленото производство и износът се забавиха рязко в последните месеци.

Китай се съгласи да купува повече американска соя и природен газ, да засили защитата на интелектуалната собственост и да увеличи достъпа на чужденци до някои сектори като финансите. Но страната може би вече е предприела действия в тази посока така или иначе.

Организации като Business Roundtable и Американската търговска камара имат дълъг списък от критерии за това какво представлява истинска сделка като вдигане на ограниченията върху чуждестранните инвестиции и изискванията за местно съхраняване на данни. Освен това Китай трябва да предостави лицензи на чуждестранни компании без китайски партньор и да оттегли предпочитанията на централните и местните власти към местни доставчици в стратегически сектори. Освен това независим арбитър трябва да изслушва спорове в областта на интелектуалната собственост, а СТО да ги разглежда на втора инстанция. Китай трябва да обяви публично всички субсидии за държавни компании, както изисква СТО.

Си може да не се съгласи с такива стъпки, ако смята, че те нарушават китайския суверенитет или засягат икономическите стремежи на страната му. Освен това той може да предположи, че ако САЩ няма да правят бизнес с Китай, други ще го направят. Глобалният пазарен дял на Huawei расте, въпреки че САЩ притискат съюзниците си да бойкотират компанията, сочат данни на Dell’Oro Group.

Съливан казва, че САЩ трябва да са подготвени за подобна възможност. „Ако не можем да постигнем тези структурни реформи и прилагането на механизъм, така че Китай да се подчинява на ангажиментите си, мисля, че би било по-добре да продължим тази битка. Ще има силна подкрепа и от двете партии за президента и екипа му, за да останат силни“, допълва той.

А ако Тръмп се съгласи на сделка с отстъпки? По-добре да не беше предприемал нищо, казва Скот Кенеди, експерт по Китай в Центъра за стратегически и международни изследвания. „Така поне нямаше да влошим за две години отношенията си с нашите съюзници или да създаваме волатилност на пазарите“, отбелязва той.