Експанзивната политика, която започна още преди година американският президент Доналд Тръмп по отношение на енергийния сектор на САЩ, показва изключително задоволителни резултати, особено при добива на шистов петрол.
Рекордно високите производствени нива, които американската петролна индустрия постигна през миналата година, изпратиха САЩ на върха в класацията на най-големите производители на течно изкопаемо гориво в света, изпреварвайки Русия и Саудитска Арабия.
Основна заслуга за тези положителни данни има ефективното разработване на находищата в Пермския басейн, който се оказа люлката на този производствен ренесанс.
Привържениците на републиканския начин на водене на политика аплодират усилията на Тръмп за стимулиране на местната икономика и енергетиката. Но до края на неговия мандат като президент остава малко повече от година, а курсът на сегашната политика може рязко да бъде сменен, ако демократите успеят да се наложат на следващите избори през 2020 г.
За да подсигури своето преизбиране, бизнесменът и милиардер Доналд Тръмп трябва най-малкото да задържи сегашните производствени нива на петрол, ако иска да си гарантира благоразположеността на индустрията.
Според данни на американската Администрация за енергийна информация (US Energy Information Administration) прогнозите са производството на петрол в САЩ тази година да стигне 12,41 млн. барела на ден, което е с 13,22% повече спрямо 2018 г., когато бяха отчетени 10,96 млн. барела дневно.
Това е своеобразен ръст от 1,72 млн. барела на ден на фона на решението на Организацията на страните износителки на петрол и техните партньори (ОПЕК+) да започнат съкращения в производството от началото на тази година в размер на 1,2 млн. барела, докато стабилизират глобалните петролни пазари или достигнат достатъчно комфортни за тях цени на барела.
Ако погледнем към прогнозата на Администрацията за вътрешната консумация на горива, ще видим, че очакваният ръст за 2019 г. спрямо 2018 г. е едва 0,35 млн. барела, или 20,82 млн. барела на ден за тази година спрямо 20,47 млн. барела дневно за предходната.
Значително по-бързият темп на растеж при производството спрямо потреблението в САЩ говори за една геополитическа обосновка на стимулите за повишаване на добива на петрол.
Прогнозата на администрацията за 2020 г. изглежда още по-оптимистична за петролното производство. Ако през 2019 г. добивът на шистов петрол се очаква достигне ниво от 12,41 млн. барела на ден, то за 2020 г. се прогнозира ръст от 6,36% до 13,20 млн. барела дневно при стабилизиране на цената на West Texas Intermediate от 54,79 долара за барел през настоящата година до 58 долара за барел през следващата.
Ако съпоставим дневните количества петрол от 2010 г. (9,35 млн. барела) с прогнозирания добив през 2020 г. (13,2 млн. барела), виждаме ръст от 41,17%.
Резултатът изглежда внушителен и може да се окаже едно от основните оръжия на Тръмп по време на следващите избори.
Реално погледнато той има достатъчно време, в което може да изкара още един мандат, преди да се сбъдне прогнозата на Bank of America за понижаване на глобалното търсене на петрол след достигане на своя връх до края на следващото десетилетие. Очакванията на американския кредитор са от 2024 г. да започне постепенно забавяне в ръста на търсенето на петрол, което ще премине в спад след 2030 г.
Ако прогнозата на американската Аминистрация за енергийна информация за достигане на стабилно производствено ниво от 14 млн. барела на ден до 2040 г. се окаже вярна, Тръмп може да стъпи на една твърда основа за следващите избори, каквато е гарантирането на приемливи цени на горивата поне през следващите десет години.
Тенденцията на американския автомобилен пазар за пренасочване на потребителския фокус върху по-големите и по-мощни превозни средства говори за един ценови комфорт при горивата, който обаче трябва да бъде поддържан.
Основният проблем в случая е колко експлоатационно време остава на Пермския басейн, преди да пресъхне.
Според ОПЕК това може да се случи още през следващата година, като растежът на производството в най-актуалния петролодобивен район на САЩ ще се забави до 230 хил. барела спрямо 2018 г., когато беше отчетен годишен ръст от 860 хил. барела на ден.
Ако се погледнат основните петролни находища на САЩ, при едно евентуално забавяне в производството от Пермския басейн и задълбочаване на тенденцията на редуциране на добива в ОПЕК, цените на горивата могат да се повишат значително още преди края на мандата на Тръмп.
При подобно стечение на обстоятелствата, американският президент може да изгуби един от основните си козове преди изборите и петролът да се присъедини към анемичната газова политика на САЩ спрямо Европа.
03:06 | 13.09.22 г.