Хаосът във Венецуела излага на показ хаоса в ЕС по външната политика

Венецуела е страната в хаос, но тъкмо Европейският съюз и неговите страни членки не можаха да сложат ред в посланията си, пише Politico.

Много страни членки на ЕС, включително големите сили в блока като Франция, Германия и Великобритания, признаха официално Хуан Гуайдо в понеделник като временен президент на Венецуела, след като президентът Николас Мадуро не се съобрази с искането да насрочи нови избори. Но други страни, сред които Белгия, Финландия и Швеция, се въздържаха да признаят председателя на парламента Гуайдо и само изпратиха послания за подкрепа.

Италия пък блокира съвместно изявление на ЕС, което принуди върховният представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини да публикува заплетено комюнике. В началото му тя заявява не особено убедително: „Има обща позиция на Европейския съюз за Венецуела и я изразихме много ясно и заедно, всички 28 страни“.

Почти, но не съвсем. На моменти Могерини, която е италианка, сякаш си противоречи.

„Европейският съюз и неговите страни членки никога не са признавали като легитимни президентските избори, проведени миналата година“, заяви тя в отговор на въпрос за Венецуела на пресконференция с лидерите на Арабската лига. „Не сме участвали, нито един от нас, във встъпването в длъжност на Мадуро на 10 януари и признаваме като легитимна институция на страната Националното събрание, признаваме ролята на неговия председател. Това е ясно. Това е обща позиция“.

След това обаче тя обясни, че не е работа на ЕС да признава държави или техните институции.

„Що се отнася до признаването на държави или институции… не е сред компетенциите на ЕС да признава страни или институции в рамите на страните“, посочи Могерини. „Имаме консолидирана позиция по въпроса. Това е в компетенциите и прерогативите на страните членки, така че сега виждате страни членки, които използват тези национални прерогативи и обявяват признаването си на институционалната роля на председателя на Националното събрание на Венецуела. Това е сред националните прерогативи, а не сред прерогативите на Европейския съюз“.

Венецуела не е единствената проблемна тема за външната политика на ЕС, която от дълго време буксува заради необходимостта от единодушие при публикуването на комюникета и решения.

В понеделник комюнике за рухването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег беше блокирано от Кипър, която не членува в НАТО, но е страна членka на Европейския съюз, защото било твърде строго спрямо Русия. В друг случай Унгария и Полша блокираха проектозаключения за предстояща среща на върха между ЕС и Арабската лига заради спор относно текст за миграцията.

Но хаосът във Венецуела беше най-неотложният и фрапантен случай. Той позволи на Русия, която е верен и непоколебим съюзник на Мадуро, да смъмри Брюксел и европейските столици заради неясните им послания и да постави под съмнение мотивите на ЕС за участие в международна „контактна група“ за разрешаване на кризата.

„Всички инициативи за посредничество трябва да са безпристрастни и бъдещият им формат трябва да бъде балансиран“, заяви руският външен министър Сергей Лавров в Москва. „Убедени сме, че единствената му цел трябва да бъде създаването на условията, които ще позволят на страните във Венецуела да се погодят. Ако инициативите за посредничество изначално целят да изключат подобни разговори, посредническият формат едва ли ще бъде полезен и добре дошъл“, допълни той.

„Говоря за проблема, който бихме искали да анализираме по време на контактите си с ЕС. По-конкретно той засяга инициативата за установяване на контактна група за посредничество, паралелно с която някои страни членки на ЕС, включително влиятелните, поставят ултиматум на венецуелското правителство. Бихме искали да разберем възможно най-скоро кой говори и за какво“, допълни Лавров.

В изказването си Могерини наистина подчерта точката, по която всички страни членки са съгласни – че трябва да има „демократично и мирно решение на кризата във Венецуела“. ЕС призова за нови избори, но само някои страни членки искаха неделя да бъде наложена като краен срок за Мадуро да го направи. Така или иначе той не се съобрази с този краен срок.

Това накара много от големите страни членки в ЕС да публикуват комюникета, осъждащи Мадуро и признаващи Гуайдо.

„Великобритания признава Хуан Гуайдо за конституционен временен президент на Венецуела до провеждането на честни президентски избори“, съобщи британският външен министър Джереми Хънт в комюнике.

„Хората на Венецуела страдаха достатъчно. Време е за ново начало със свободни и честни избори в съответствие с международните демократични стандарти. Подтисничеството на нелегитимния, клептократски режим на Мадуро трябва да бъде прекратено“, допълни той.

Германският канцлер Ангела Меркел обяви, че страната ѝ признава Гуайдо по време на посещение в Токио. По-късно външният й министър Хайко Маас обяви изпращането на хуманитарна помощ.

„Оставаме притеснени за народа на Венецуела, който страда в резултат на остър недостиг“, заяви Маас. „Германия ще предостави 5 млн. евро за хуманитарна помощ във Венецуела, веднага щом политическата обстановка в страната позволи това“, допълни той.

Като добавка към непоследователността на Брюксел Европейският парламент призна миналата седмица Гуайдо, като прие резолюция с 439 гласа „за“, 104 „против“ и 88 „въздържал се“, която изразява „пълната подкрепа за Националното събрание, единствения легитимен, демократичен орган на Венецуела, чиито правомощия трябва да бъдат възстановени и уважавани, включително правата и безопасността на членовете му“.

Официални представители на ЕС заявиха, че се обмислят нови икономически санкции, но те са притеснени, че активите на страната може да бъдат плячкосани на фона на хаоса.

За ръководителите на външната политика в Брюксел имаше само една светлина в тунела в понеделник. Страните членки на ЕС най-сетне се договориха за съвместни заключения относно Иран, които бяха помрачени от вътрешни спорове, включително гнева на Испания, че е изключена от дипломатическите разговори за Иран и Йемен.

Но трудното приемане на съвместни комюникета за Венецуела, Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег и Арабската лига вероятно ще предизвикат нови призиви ЕС да използва клауза в договорите, която позволява някои външнополитически решения да бъдат вземани с квалифицирано мнозинство без единодушие на всички страни членки.

Могерини заяви, че ЕС все още действа като един. „Има обща европейска рамка, в която сме заедно и действаме както в условия на натиск, така и в условия на диалог“, каза тя.