"Сам съм (горкият аз) в Белия дом". Този изпълнен с ирония туит, написан на 24 декември от Доналд Тръмп, след като се отказа от ваканция в луксозния си частен клуб Мар-а-Лаго във Флорида, резюмира изолацията, но също чувството на неудовлетвореност на един излизащ извън всякакви категории президент на САЩ, пише в свой анализ Франс прес, цитиран от БТА.
В неделя, в разгара на най-продължителната в историята парализа на кабинета, се навършват две години, откакто 72-годишният бизнесмен с прочутата си червена вратовръзка се настани в Белия дом.
Демонстрирайки нежелание да спазва условностите и стремеж към провокативност, той погази правила и обичаи, разтърси институциите и разклати съюзите, сключени от Америка.
В средата на хаотичния му мандат се налага една констатация: бившият водещ на телевизионно риалити шоу, страстен зрител на "Фокс нюз" и преследвач на "безчестните" медии е останал верен на себе си и непроменен от президентския пост.
Понесени във вихрушка от туитове, изпъстрени с печатни и правописни грешки, подигравателни прякори и приблизителни оценки, американците - ентусиазирани, обезсърчени или ужасени -, гледат невиждания досега спектакъл на един президент, останал кажи-речи сам на сцената: дотам е отблъснал всички от себе си.
"Шоуто се нарича "Тръмп" и се играе със спуснати щори отвсякъде. Забавлява ме да го играя, ще се забавлявам и занапред." Тази фраза от интервю на търговеца с недвижими имоти за сп. "Плейбой" от 1990 г. сякаш е изречена вчера.
Нито величествената атмосфера в Овалния кабинет, изпълнен с история, нито портретите на предшествениците му из коридорите на Белия дом не са променили нюйоркския предприемач, дебаркирал с гръм и трясък в столицата, за да поеме юздите на страната.
Решително скъсал с всички, заемали преди него престижното "Западно крило", 45-ят президент на САЩ, обиждал съдии и подиграл се с бивш военнопленник, наложи такъв ритъм, в който вече нищо - или почти нищо, не ни изненадва.
Какво толкова, че вярната му съветничка Келиан Конуей измисли странната концепция за "алтернативни факти"?
Избухналата полемика тутакси бе засенчена от друга, също така ефектна.
Прямота
Феновете му ръкопляскат с все сила, като изтъкват ред много добри икономически показатели, възхваляват прямотата и дързостта на този човек, който и след победата не забравя предизборните си обещания, влиза в схватка с Китай и не го е страх открито да се обявява за "националист".
Неговите критиците се тревожат от слабия му вкус към работата и задълбочения анализ на проблемите. Според тях неговият туитър акаунт @realDonaldTrump не е достоен да фигурира в духовното родство на президенти, започнало с Джордж Вашингтон през 1789 и продължила с Ейбрахам Линкълн, Франклин Рузвелт или Джон Ф. Кенеди.
Републиканците в Конгреса все още са единни. При все че надлежно изразиха несъгласие с извънредната му сговорчивост при разговора с Владимир Путин в Хелзинки, с реакцията му след убийството на журналиста Джамал Кашоги от саудитски агенти и с думите му за "много свестни хора" и от двете страни след сблъсъците между антирасисти и неонацисти в Шарлотсвил.
Заплахи се очертават обаче във втората част от мандата на Тръмп, над която тегне сянката на застрашително разследване по повод естеството на връзките му с Москва.
"Никога не съм работил за Русия", подхвърли той от заснежената градина на Белия дом - изречение, почти невероятно да излезе от устата на президент на САЩ.
Ще издържи ли той докрай или ще последва съдбата на Ричард Никсън, щом приключи разследването на спецпрокурора Робърт Мълър? Ще успее ли да грабне висшия пост за втори път като последните си трима предшественици - Барак Обама, Джордж У. Буш и Бил Клинтън?
Засега Доналд Тръмп все още гледа към основния си електорат, без да сваля бейзболната шапка с надпис "Make America Great Again". И не прави опит да спечели нови избиратели.
По данни на "Галъп" бившият собственик на конкурсите "Мис Вселена" единствен сред всички досегашни президенти не е успял изобщо да стигне рейтинг от 50 на сто през първите си две години на власт.
Традиционните всекидневни брифинги на говорителя на изпълнителната власт са вече само спомен. Буйният президент вече сам държи мегафона в ръцете си.
Атаките му срещу медиите - с обвинения, че почти всички са "фалшиви новини" или "врагове на народа", минават общо взето незабелязано, станали са всекидневие.