Wall Street започва сесията без ясна посока на фона на предизборни вълнения*

Щатските индекси започват първата сесия от седмицата със смесени резултати в очакване на предстоящите междинни избори, съобщава CNBC.

Индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average прибавя 0,15% към стойността си, като достига ниво от 25 308,70 пункта, подпомогнат от добрите резултати на компаниите от енергийния сектор. Акциите на Chevron поскъпват с 2,5 на сто. 

Широкият показател S&P 500 се понижава с 1,19%, или 87,66 пункта, до 7269,34 пункта.

Технологичният измерител Nasdaq Composite отчита спад с 0,09 на сто до 2720,69 пункта, като акциите на Apple продължават негативната тенденция след понижените прогнози на компанията, като поевтиняват с 4,33% до 198,49 долара за акция.

Facebook също бележи спад в стойността на своите книжа с 1,74 на сто, докато акциите на Alphabet поевтиняват с 2,41%.

По-рано през деня специалисти от американската банка Goldman Sachs заявиха, че очакват глобалният икономически растеж да се забави през 2019 г. на фона на затегнатите финансови условия.

„Увеличаване на цената на петрола, например, може да се окаже риск към влошаване. От друга страна продължаващият застой и дълго чаканото подобрение на производителността може да оставят на икономиките повече място за растеж“, посочват още икономистите.

Днес влязоха в сила и американските санкции срещу Иран, които имат за цел да засегнат производствения и банков сектор на ислямската република, принуждавайки я да се откаже от разработването на ядрена програма.

Държавният секретар на САЩ Майк Помпейо заяви няколко часа след това, че Вашингтон временно ще облекчи осем страни от влиянието на наказателните мерки с цел избягване на големи сътресения на световния енергиен пазар.

Санкциите са насочени срещу повече от 700 лица и организации от Иран, като списъкът включва 50 банки, 200 физически лица, плавателни съдове, превозващи петрол и 65 ирански самолета.

Облекчението ще важи за Китай, Индия, Италия, Гърция, Япония, Южна Корея, Тайван и Турция.

Основната тема във фокуса на инвеститорите обаче остават междинните избори, които започват на 6 ноември и представляват поредица от федерални и местни вотове, които се свикват две години след президентската надпревара и често играят ролята на референдум за държавния глава.

Изборите може да имат огромно значение, тъй като вече 150 години рядко се е случвало партията на президента да избегне протестен вот и републиканците се страхуват да изгубят контрола над Конгреса.

Ако демократите получат мнозинство в долната камара, ще е далеч по-вероятно да започне процедура за импийчмънт на Доналд Тръмп. Демократи може да оглавят парламентарните комисии, които ще могат да разследват например подозренията за таен сговор на избирателния щаб на милиардера с Русия по време на президентската кампания от 2016 г.

Успеят ли демократите да поемат и контрола върху Сената, ще могат освен това да блокират всички евентуални назначения на Тръмп във Върховния съд, във федералната съдебна система и на изпълнителни постове в администрацията. В подобни случаи последната дума има Сенатът.

На облигационните пазари доходността по10-годишните американски държавни ценни книжа се понижава с 0,023% до 3,191 на сто, а доходността по 30-годишните облигации отчита спад до 3,43%.

При валутните пазари индексът на долара, измерващ силата на американските пари спрямо кошница от шест конкурентни валути, отмята от стойността си 0,20% до ниво от 96,35 пункта.

Британската лира поскъпва спрямо долара с 0,39 на сто до 1,3020 долара, а еврото прибавя 0,11% към стойността си като се търгува при 1,1396 долара за евро.

На петролните борси фючърсите върху американския лек суров петрол WTI поскъпват със 64 цента до 63,78 долара за барел, а цената на международният бенчмарк Брент отчита ръст от 98 цента като се търгува при 73,81 долара за барел.

Златото се разменя за 1233,20 долара за тройунция.

* Информацията е актуална към 17:35 ч.