На специален брифинг с видеоконферентна връзка от Вашингтон главният изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева представи пред български медии основните теми от пролетните срещи на Световната банка (СБ) и Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон. Изявлението дойде само няколко часа след оповестяването на новината, че акционерите на Групата на Световната банка - правителствата на 189 държави, са одобрили увеличение на капитала на Групата в размер на 13 милиарда долара, съобщи БТА.
Финансовият пакет, одобрен от Комитета за развитие на Борда на управителите, се състои от 7,5 милиарда долара капитал за Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) и 5,5 милиарда долара капитал за Международната финансова корпорация, чрез общо и селективно увеличение на капитала, като по този начин общият капитал на МБВР ще възлезе на 52,6 милиарда долара.
"Това е най-голямото увеличение на капитала в историята на тези институции, то идва в сложно от геополитическа гледна точка време, получихме доверието на най-големия ни акционер САЩ и това е позитив за международните отношения. Затова увеличението на капитала е добра новина както за нас, така и за света", заяви по време на брифинга за български медии главният изпълнителен директор Кристалина Георгиева.
Тя уточни, че повишението ще позволи на финансовите институции от групата да разполагат практически с около 100 милиарда инвестиции на година, като освен капиталовата инжекция в одобрения пакет има предвидени и важни реформи в институциите от Групата на Световната банка.
Като пример посочи преминаването към към устойчив финансов модел и създаването на финансов буфер, който да се използва в момент на криза.
"Когато през 2010 г. работихме за тогавашното увеличаване на капитала с 5 милиарда долара, тогава световната икономика попадна в криза, а нашите възможности бяха ограничени, затова този път имаме обица на ухото от кризата през 2008 г.", поясни Георгиева. Според нея увеличението на капитала означава, че "с повече пари ще може да направим много повече в нашия регион".
Кристалина Георгиева представи и последните икономически прогнози и очаквания, изразени по време на пролетните срещи. Според нея в 9 от 10 страни по света се отбелязва растеж, като двигателят са инвестиции, производство и търговия.
Положителните тенденции са налице, но в същото време има три големи риска пред световната икономика. На първо място - страх от търговска война, заради засилваща се опасност от протекционизъм. Задълбочаването на задлъжнялостта и най-вече на публичните дългове е втората област, която буди тревога.
"Държавните дългове растат с опасна скорост, в момента има огромен дълг в размер на 164 трилиона натрупан дълг, което е два пъти повече от брутния продукт на световната икономика включително", заяви Георгиева. Третият риск е свързан с липсата на структурни реформи в различните държави понастоящем. "Изглежда в международен план пак ще си ремонтираме покрива, когато вали, а не когато световната икономика е в добро състояние", обясни главният изпълнителен директор на Световната банка.
Другите теми, обсъждани по време на пролетните срещи, са свързани с бъдещето на труда и кризата с работните места. Георгиева цитира доклад на финансовата институция, според който в ЕС в последните години са изчезнали 15 на сто от работните места за нискоквалифицирани работници, но са създадени също толкова нови високотехнологични работни места. "Проблемът е в уменията и дали правителствата са инвестирали в човешкия капитал", обясни Георгиева. Тя цитира друго изследване на Световната банка. "В богатите страни около 70 процента от богатството е човешкият капитал. В по-бедните страни той съставлява около 40 на сто от богатството", изтъкна Георгиева.
Пролетните срещи на МВФ и Световната банка се закриват днес във Вашингтон. Българската делегация се води от министъра на финансите Владислав Горанов, който представлява и Г20 по силата на българското председателство на ЕС.
15:42 | 13.09.22 г.