През март 2002 г. Джордж У. Буш прибягва до „предпазната клауза“ на Световната търговска организация (СТО), налайки мита върху 30% от внасяните в САЩ стоки от черната металургия. 16 години по-късно, когато САЩ започват сходен процес по отношение на стоманата и алуминия, френското икономическо издание Les Echos припомня тази търговска война и последиците от нея.
Решението от 2002 г. отговаря на строгите правила на СТО – да се докаже ощетяване на национална индустрия чрез силно увеличаване на вноса, след това уведомление с незабавно подаване на иск, временна мярка за защита под формата на мито в рамките на 8% до 30% в зависимост от продуктите, но без да се засягат някои партньори, по-конкретно Канада и Мексико, и някои категории продукти.
ЕС незабавно внася жалба в СТО, към която скоро се присъединяват и други страни. Мотивът им е, че прибягването до предпазната клауза не е било оправдано. В същото време ЕС също задейства временна предпазна клауза върху ускорено растящия внос на стомана и заплашва САЩ с ответни мерки, ако СТО признае американското мито за неоснователно. Мерките са презназначени за американския износ към чувствителни страни за държавната администрация.
Органът за разрешаване на спорове на СТО произнася присъдата си през юли 2003 г. Той отсъжда в ущърб на САЩ заради недостатъчни доказателства за понесени щети. Процедура по обжалване води до съвсем леки промени на първоначалната присъда и така дава свобода на ЕС да задейства обявените санкции.
Седмица преди влизането им в сила САЩ отменят митото си, което според официалната декларация е позволило на металургичната индустрия да се стабилизира и да си възвърне конкурентоспособността. Специалното мито върху стоманата е в сила 21 месеца вместо обявените първоначално три години. Освен това то е значително смекчено заради многобройните отстъпки с течение на времето.
Равносметката от този ход на САЩ не е еднозначна. В макроикономически план мярката е незначителна, тъй като се отнася за внос, равняващ се на едва 0,1% от националните приходи. За металургичния сектор вносът на суровини и на продукти, които не са освободени от мито, намалява с 30%. Последиците за заетостта и производството са леко негативни за секторите потребители на стомана и леко положителни за защитените сектори. В края на периода металургичният сектор като цяло си възвръща конкурентоспосбността, но не толкова заради митото, колкото заради предприетото преструктуриране преди въвеждането му.
Какъв е изводът от този пример за обявената от САЩ мярка? На първо място икономическите последици от нея няма да са по-значителни, отколкото през 2002-2003 г., още повече че мотивът за застрашаване на икономиката, който можеше да оправдае предходната протекционистична мярка, днес няма реално основание. Сега смътният мотив за митата е „застрашаване на националата сигурност“.
На второ място, както преди 16 години, само твърдостта на търговските партньори на САЩ може да накара американската администрация да преразгледа решението си след време и да се придържа по-строго към многостранните норми за търговия.
В тази връзка е обезпокоително, че администрацията е заливана от искания за освобождаване от митата. Това може да позволи елиминирането на последиците от тях за „истинските приятели“, както казва Доналд Тръмп, но при определени условия.
Парадоксално, въпреки незначителните последици от митата за международната търговия, американският президент отдалечава търговския обмен в света от ефективно, справедливо и прозрачно функциониране.
07:20 | 13.09.22 г.