Търговските войни са лоша идея, но митата върху вноса на стомана и алуминий, наложени от американския президент Доналд Тръмп, няма да имат особено силно пряко влияние върху американската икономика, освен ако ситуацията не ескалира, сочи ново проучване, изготвено от Bloomberg News.
Около две трети от 35-те икономисти, анкетирани от Bloomberg, очакват митата, които Тръмп одобри миналата седмица, да доведат до слаб спад в заетостта и леко забавяне в икономическия растеж на САЩ, който се радва на третото си най-добро разширяване в историята. Според един от икономистите ще има лек ръст на заетостта. Никой обаче не смята, че митата ще имат значително влияние в която и да е от двете посоки.
„Сами по себе си митата върху вноса на стомана и алуминий ще имат скромно влияние върху растежа и инфлацията“, казва Скот Браун, главен икономист в Raymond James Financial. “По-големите опасения са реципрочните мита срещу износа на САЩ, възможността за по-широка търговска война, по-високите разходи и по-голямата несигурност за глобалните бизнес инвестиции“.
Очаквания на икономистите за влиянието на митата върху заетостта, инфлацията и икономическия растеж
На 8 март Тръмп наложи мито от 25% върху вносната стомана и 10% върху алуминия, но веднага след това изключи Канада и Мексико от тях и заяви, че други страни, включително ЕС, могат да поискат също да бъдат изключени. Редица страни предприеха подобни стъпки, а Китай предупреди, че ще предприеме „силни“ мерки, за да защити интересите си.
Morgan Stanley оценява влиянието на митата на не повече от 0,3 пр.п. от брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ. В свой доклад банката казва, че е „малко вероятно те да влошат глобалните макроикономическите перспективи“. Според Barclays влиянието ще бъде не по-голямо от 0,2 пр.п.
Макар че Тръмп коментира в Twitter, че една търговска война се печели лесно, повечето икономисти смятат, че всички страни ще отбележат загуби.
„Тези мита са наистина лоша идея“, казва Джеймс Смит, главен икономист в Parsec Financial Management. “Те ще струват на потребителите милиони долари за всяко работно място, спестено в производството на алуминий или стомана – изключително глупава и контрапродуктивна политика“.
Когато президентът Джордж Буш вдигна митата върху вноса на стомана през 2002 г., БВП на САЩ спадна с 30,4 млн. долара, сочат данни на Международната комисия по търговия на САЩ. Страната изгуби около 200 хил. работни места, а 13 хил. от тях са били в производството на стомана, сочи едно от проучванията.
80% от икономистите очакват слабо ускоряване на инфлацията от търговската политика, докато останалите смятат, че ефект няма да има.
По-проблематична от американските мита е вероятността други страни да реагират по подобен начин. Европейският съюз заплаши с целенасочени ответни мерки срещу емблематични щатски марки, включително моторите Harley-Davidson, джинсите Levi Strauss & Co. и бърбън уискито, ако блокът не бъде изключен от митата.
„Очакваме влиянието върху американския растеж и инфлацията да бъде ограничено“, казва Микаел Олай Милходж, старши анализатор в Danske Bank в Копенхаген. „Има риск да сме твърде оптимистични и да има по-голяма търговска война, която ще се отрази негативно на глобалната икономика“.
Пълномащабна търговска война може да струва на глобалната икономика 470 млрд. долара до 2020 г., сочи анализ на Bloomberg Economics. Ако САЩ въведат 10% данък върху вноса и останалият свят отговори, световната икономика ще се свие с 0,5% до 2020 г. в сравнение със сценарий без мита.
15:27 | 10.09.22 г.