fallback

Опасностите очакват Джером Пауъл още преди поемането на Фед

На фона на редица стимули от американското правителство и преоценените активи въпросът е дали Фед под управлението на Пауъл ще трябва да се наложи по-агресивно

08:14 | 02.02.18 г. 3

На повърхността нещата изглеждат особено позитивни. Само след няколко дни Джей Пауъл ще поеме ръководството на Федералния резерв на фона на ускоряващ се растеж, най-ниската безработица от 2000 г., най-широкото глобално възстановяване за това десетилетие и възход на фондовите и имотните пазари в САЩ, коментира икономическият редактор за САЩ на Financial Times Сам Флеминг.

Подобрението спрямо условията, при които Джанет Йелън пое поста през 2014 г. - когато над 3,8 млн. души бяха безработни, растежът на заплащането се бе забавил, а лихвените проценти бяха на безпрецедентни ниски нива – е очевидно.

Официални лица обаче очертават рискове, пред които ще се изправи новият режим на Пауъл, за да балансира продължително слабата инфлация с признаците, че за процъфтяващата икономика и пазари в САЩ има риск от прегряване.

На фона на стимулите от страна на американското правителство под формата на по-ниски данъци и по-висок федерален бюджет, както и на цените на активите, които започват да изглеждат преоценени, въпросът е дали Фед под управлението на Пауъл ще трябва да се наложи по-агресивно.

Не трябва да подценяваме колко опасна е ситуацията“, казва главният икономист за САЩ на UBS Сет Карпентър.

„Имате огромни понижения на данъците и предстоящо потенциално много голямо увеличение на разходите в момент, в който нивото на безработица е вече много ниско, а инфлацията се ускорява – което до голяма степен е безпрецедентно. Имате и непрекъснато облекчаване на финансовите условия. Този момент от цикъла е най-труден за управление от централните банкери“, обяснява той.

Пауъл ще положи клетва след дни. В сряда на последната политическа среща на Йелън Фед остави политиката си без промяна. Бъдещият председател на Фед е представян като приемствен кандидат, който се чувства комфортно с ултрапредпазливата и внимателно планирана програма за парично затягане на Йелън.

Американската централна банка е в средата на цикъла от затягане на лихвите, което всъщност направи финансовите условия по-облекчени, отколкото когато започна затягането в края на 2015 г. Според официалните перспективи за Фед остават три повишения на лихвите през тази година, като следващото повишение се очаква да е през март. Това ще бъде в комбинация със стабилно свиване на баланса на централната банка.

Анализаторите не очакват внезапна промяна на курса, но и Пауъл не може да държи нещата във Фед на автопилот твърде дълго. „За момента ще останат предпазливи – те знаят, че е опасно лихвените проценти да бъдат повишавани значително над неутралното им ниво“, казва Роберто Перли от Cornerstone Macro.

„Ключовият въпрос обаче е колко силно ще видим тази комбинация от по-високи цени на активите и понижаване на данъците с по-добра икономика да бъде отразена в инфлацията. В крайна сметка може да нямат друг избор и да увеличат лихвите по-агресивно. Това ще бъде много труден избор – изобщо не завиждам на Пауъл“, споделя анализаторът.

Представители на Фед вече подсказват за трудните решения, които предстоят. Председателят на Фед за Ню Йорк Бил Дъдли заяви този месец, че историята на централната банка в разработването на „меко кацане“ за икономиката, когато безработицата стига твърде ниски нива, не е богата.

„Ако постигнем растеж над тенденцията през 2018 г., нивото на безработица вероятно ще спадне дори под 4%“, казва той в интервю за FT и допълва: “В тази среда рискът, не през 2018 г., а в дългосрочен план, е, че икономиката може всъщност да прегрее, че инфлацията може да не спре при 2%, или 2,1%, или 2,2%, и тогава Федералният резерв ще трябва да удари спирачките малко по-силно“.

Фед в момента е наясно и, че последните икономически цикли приключиха с възход и спад на финансовите пазари – и въпреки това централната банка вярва, че способността ѝ да обуздае повишаването на цените на активите е ограничена. Макар че централните банкери като цяло се опитват да звучат оптимистично за финансовите пазари през последните месеци, обсъжданията ще се разгорещят, ако акциите поскъпнат още повече през следващите месеци.

Пауъл се изправя и пред големи въпроси за това как Фед ще реагира, ако пазарите или по-широката икономика стигнат буферите. Федералното правителство може би ще се насочи към годишен дефицит от 1 трлн. долара още през следващата година, което означава, че ще има по-малка фискална сила да се справи със следващата рецесия.

Въпреки това при ниските нива на неутралната лихва способността на Фед да понижава лихвените проценти може да не е голяма. Сред основните дебати в програмата са дали централната банка трябва да коригира инфлационната си цел, за да натрупва допълнително муниции за борба с рецесиите.

Новите лидери на Фед могат да се объркват от скоростта, с която може да се променя богатството на Америка. Алан Грийспан например се сблъска със срив на фондовия пазар само два месеца, след като се закле по времето на Роналд Рейгън през 1987 г. А само година, след като Бен Бернанке стана гуверньор през 2006 г., САЩ бяха на ръба на епохална финансова криза.

Умерените условия, които са налице при предстоящото предаване на властта, може да не продължат още дълго време.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:04 | 07.09.22 г.
fallback