fallback

Възходът на фондовите борси в САЩ - дежавю за новия гуверньор на Фед?

Цените на акциите и имотите отново удрят рекорди, но носи ли това опасности за американската финансова система?

14:03 | 14.01.18 г. 4

Всеки централен банкер в САЩ, който следи фондовия пазар днес, вероятно е обзет от невероятно чувство за дежавю, пише икономическият коментатор на Wall Street Journal Грег Ип.

Бум на жилищния сектор предшества предишната рецесия. Балон в технологичния сектор пък бе причината преди това.

Днес цените на акциите и имотите отново удрят рекорди, в абсолютно изражение и спрямо доходите на домакинствата. Това може да сблъска Федералния резерв и Джером Пауъл, номиниран да наследи Джанет Йелън като президент на Фед през следващия месец, с мъчителни компромиси през следващите година-две.

Ами ако слабата инфлация изисква по-ниски лихвени проценти, но те направят евентуалния, унищожителен фондов срив по-вероятен? Трябва ли Пауъл да се противопостави на зараждащия се балон, повишавайки лихвените проценти по-бързо сега, или по-добре да планира как по-късно да оправи бъркотията, ако акциите се сринат?

За съжаление, миналото не предлага полезни уроци в помощ на настоящето. Катаклизмите от 2008 г. доведоха не само до спад на цените на жилищата, но и до последваща вълна от ипотечни просрочия, които пък събориха институциите, държащи дълга. Днес финансовата система има много по-дебели буфери срещу кредитни загуби и е по-внимателно регулирана. Растежът на кредитите не е прекомерен.

По някои показатели съотношенията между цена и печалба на акциите са най-високите от 1999 г., но днес те са по-оправдани. През 1999 г. доходността по държавните облигации бе 6%. Днес е 2,6%, което ги прави по-малко привлекателна алтернатива на акциите. Нещо повече, дори ако акциите поевтинеят, не е задължително това да дестабилизира финансовата система.

Когато разглеждаме други показатели на рисковете пред финансовата стабилност, няма нищо, което да свети в червено или дори в оранжево“, каза Йелън пред декември.

Въпреки това не е нужно да се стига до криза, за да заболи от борсов спад. Преди срива на техноло­гичните акции през 90-те години имаше вълна от инвестиции и разходи в резултат на по-лесните условия за финансиране. Когато балонът се пръсна през 2001 г., този ръст се обърна, дърпайки икономиката надолу. Вредите бяха ограничени, тъй като Фед бързо намали лихвените проценти с почти 5 пр. п. днес, може да ги понижи най-много с 1,5 пункта.

Възходът на фондовия пазар с 23% от края на 2016 г. представлява мощна икономическа подкрепа. Увеличилото се богатство кара потребителите да харчат повече и да пестят по-малко, а това сваля дела на лични спестявания под 3% - най-ниския от 2007 г. Както разходите, така и акциите получиха допълнителен тласък от скорошната данъчна реформа.

Не е трудно да се види как всички тези фактори се обръщат в обратна посока до 1-2 години. А ако във финансовата система се зараждат опасни прекомерности, те може да не излязат наяве, докато бумът не премине в спад.

В миналото рецесиите се появяваха, защото прегряващата икономика води до по-висока инфлация, а след това - до по-високи лихвени проценти и по-слаби разходи. В един такъв свят да улучиш правилните лихвени проценти може да доведе както до слаба, стабилна инфлация, така и до устойчиво ниска безработица, което икономистите наричат „божествено съвпадение“.

Но, както отбеляза Пауъл преди година, никакво божествено съвпадение не показва, че едни и същи лихвени проценти може да постигнат както инфлация от 2%, така и стабилна финансова система.

Дали това означава, че Фед трябва да спира балоните, още преди да са се образували, е въпрос, който отдавна обърква централните банкери. Преди глобалната финансова криза те смятаха, че отговорът е "Не": предварителното „пукане“ на балони изглежда по-рисково, отколкото да се оставят сами да се пръснат.

Сега обаче позицията им е по-различна. Макар че първият им избор е да използват регулаторната власт, за да гарантират, че подобен спад няма да потопи финансовите институции, Йелън каза през 2010 г., че не може „категорично да изключи“ използването на лихвените проценти, за да предотврати появата на балон. Но тя постави летвата доста високо.

На действия, ако не на думи, паричната политика на Фед вече отговаря на опасенията пред финансова стабилност и цените на активите. В проучване от 2016 г. председателят на Фед за Бостън Ерик Розенгрен и още двама автори преброиха колко често думи като „балон“, „спукване“, „криза“ и „волатилност“ са се появявали в протоколите от срещите на Фед по паричната политика. Те откриват, че именно подобни опасения по-скоро движат лихвените проценти, отколкото обикновените съображения около инфлацията и безработицата могат да оправдаят, макар че влиянието е било по-силно, когато лихвите спадат, а не когато се вдигат.

Пауъл до голяма степен е съгласен с предшествениците си, че паричната политика трябва да бъде крайна мярка за справяне с финансовите прекомерности. Въпреки това летвата му не изглежда толкова висока. Когато Пауъл се присъедини към Фед през 2012 г., той изрази пред колегите си опасенията си, че програмата за изкупуване на облигации на Фед може да подхрани поемането на рискове с времето, сочат протоколи, представени миналата седмица.

В изказване от 2015 г. той заявява: „По-затегнатата парична политика може в крайна сметка да бъде необходима“, ако отново се взимат опасни рискове. Преди година той отиде още по-напред: „Настоящият удължен период от много ниски номинални лихвени проценти изисква висока степен на внимание“.

А тази тенденция оттогава насам допълнително се засили.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 20:16 | 07.09.22 г.
fallback