Преди почти половин век, през 1968 г., изглеждаше сякаш САЩ се разпадат.
Виетнамската война, оспорвани и ожесточени президентски избори, протести против войната, расови размирици, политически убийства, тероризъм и задаваща се на хоризонта рецесия разделиха страната между гръмогласно радикално малцинство и мълчаливо консервативно мнозинство, пише за Washington Times Виктор Дейвис Хансън, специалист по класическа филология и историк в Института "Хувър" към Станфордския университет.
САЩ избегнаха гражданска война. Но през следващото десетилетие Америка се сблъска с колективна психологическа епресия, граждански размирици, поражение във Виетнам и серия от нещастия - докато избирането на някога разделящия страната Роналд Рейгън доведе до пет последователни президентски мандата на просперитет и относително спокойствие между двете основни партии, от 1981 г. до 2001 година.
Изглежда 2017 г. може да се окаже новата 1968-а. Неотдавнашните опустошителни урагани сякаш отразиха вълненията на хората.
След поляризиращото управление на президента Барак Обама и спорната победа на Доналд Тръмп страната отново е разделена на две.
Но този път разделението е далеч по-дълбоко, както в идеологически, така и в географски план - двете либерални крайбрежия са изправени срещу прорепубликанската Америка между тях.
Мълчаливи столетни каменни статуи биват събаряни през нощта, очевидно с надеждата, че с нападенията срещу покойници на Конфедерацията може да се подобри животът на живите днес.
Всички стари опори на американския живот изглежда отслабват. Националната лига по американски футбол (НФЛ) се разпада и се превръща в политически цирк. Играчи мултимилионери отказват да станат на крака за националния химн, отблъсквайки милиони фенове, чиято предишна лоялност им плащаше заплатите.
Политиката - или по-точно засилващата се омраза към провокативния Доналд Тръмп - пропива почти всяка частица на популярната култура.
Новата лоялност на медиите, излъчваните късно през нощта предавания, комиците, Холивуд, професионалните спортисти и университетски служители е насочена към либералните проповеди. Политически коректните сквернословия и вулгарни изрази сред звездите и изпълнителите заместват таланта в момент, когато Холивуд е разтърсван от скандали за сексуален тормоз и други извращения.
Обидите "расист", "фашист", "нацист" и "възползващ се от привилегиите на белите американци" - също като "комунист" през 50-те години - се използват толкова нашироко, че губят значението си. В момента в кампусите на университетите има по-малко свободно слово, отколкото по времето на Маккарти в началото на 50-те години на миналия век.
Също като през 1968 г. светът извън САЩ също се разпада.
Европейският съюз, моделът на бъдещето, се разпада. ЕС е парализиран от напускането на Великобритания, разделението между Испания и Каталуния, банкрутът на средиземноморските страни членки, коварните терористични нападения в големи европейски градове и притока на милиони мигранти - повечето млади мъже мюсюлмани - от разкъсвания от войни Близък изток. Германия отново става деспотична, но този път подмолно, със средства, различни от оръжието.
Провалената държава Северна Корея твърди, че разполага с ракети с ядрени бойни глави, които могат да достигнат Западното крайбрежие на САЩ - и очевидно иска някаква форма на подкуп, за да не ги изстреля.
Иран вероятно ще последва ядрения път на Северна Корея. Междувременно новата му шиитска хегемония в Близкия изток се храни от развалините в Сирия и Ирак.
Дали хаосът на 2017 г. е катарзис - необходимо и отдавна бавещо се прочистване на опасни и пренебрегнати патологии? Дали безумието в САЩ ще изпадне в още по-голям нихилизъм, или ще предложи корекция на статуквото, което раздели страната и почти я съсипа?
Дали проблемът е в прекалено многото демокрация, при което нестабилната и капризна тълпа прегазва установените експерти и опитните бюрократи? Или кризата се дължи на прекалено малко демокрация, при което популистите се опитват да детронират раздиран от скандали, антидемократичен, некомпетентен и надценен, но вкоренил се на мястото си елит?
Никоя от традиционните политически партии не предлага отговори.
Демократите са завладени от политиката на идентичността и социализма на прогресивните си членове. Републиканците са разкъсвани между парвенюшките националистки популисти и статуквото на вкостенилия се елит.
Но въпреки цялата социална нестабилност и медийната истерия, животът в САЩ изглежда тихо се подобрява. Икономиката расте. Безработицата и инфлацията остават ниски. Фондовите пазари и доходите на средната класа се повишават.
Доверието на бизнеса и потребителите е високо. Приходите на корпорациите растат. Добивът на енергия се разраства. Границата с Мексико се охранява.
Дали нестабилността е не толкова признак, че Америка се разпада, колкото знак, че гръмогласното общоприето мнение на миналото - за ползите от глобализираната икономика, маловажността на националните граници и значението на политиката на идентичността - е на път да бъде отхвърлено, повличайки и кариерите на тези, които се облагодетелстваха от него?
В миналото всяка криза, която не унищожаваше САЩ, накрая ги правеше по-силни. Но засега продължава борбата кое е по-вредно - хроничната болест на планирането, която разяждаше страната, или новото популистко лекарство, сметнато за необходимо за лечението й.
/БТА/
15:51 | 13.09.22 г.