Ще "тръмпифицира" ли Тръмп Федералния резерв?

По всички показатели Рекс Тилърсън деморализира и разруши Държавния департамент до степен на безполезност. Том Прайс направи същото със здравеопазването, преди да се оттегли. Скот Пруит бързо успя да елиминира частта със „защитата“ от Агенцията за защита на околната среда. Подобни неща се случват в цялата изпълнителна администрация, коментира колумнистът Пол Кругман за New York Times.

Накратко, Доналд Тръмп е нещо като ураган от пета категория, преминаващ през американското правителство, за да остави след себе си само опустошение. Един въпрос, който не се повдига достатъчно често е, дали същото нещо ще се случи и с Федералния резерв? И ако се случи, колко катастрофално ще бъде това за световната икономика?

Фед, който определя паричната политика на САЩ, е най-важната икономическа агенция на страната, коментира Кругман, а председателят ѝ е най-могъщият икономически представител в света, по-силен дори от самия президент. Институционалният му статут е особен. Той не е съвсем част от изпълнителната власт, но не е съвсем независим. Членовете му се избират от президента с одобрението на Конгреса, но традиционно са технократи, от които се очаква да се дистанцират от партийните политики.

Това обаче е норма, а не юридическо изискване. А знаем какво се случва с нормите в епохата на Тръмп.

От повече от десетилетие председателят на Фед е изтъкнат университетски икономист – първо Бен Бернанке, после Джанет Йелън. Може и да се замислите как такива хора, които никога не са били част от света на бизнеса, които никога не са се борили с ведомости, ще решават икономическите проблеми на реалния свят. Но отговорът и в двата случая е – отлично, пише Кругман.

И Бернанке, и Йелън реагираха ефективно на тежката финансова криза въпреки непрекъснатото нежелано апострофиране от представители на Конгреса и политическото дясно като цяло. А интелектуалният им и морален кураж бе изцяло доказан от събитията.

Предвид това минало, човек би очаквал или Йелън да бъде преизбрана, или да бъде поставен също толкова квалифициран технократ на нейно място. Но не трябва да забравяме, че живеем в епохата на Тръмп, което означава, че всъщност трябва да очакваме най-лошото, допълва авторът.

Изглежда сигурно да предположим, че самият Тръмп не разбира нищо от паричната политика. Вярно е, че сравнително често си изказва мнението по въпроса, но не особено последователно. Един ден той хвали ниските лихвените проценти, тъй като подкрепят икономиката, а на следващия обявява, че те удрят доходите на средната класа. Затова да се опиташ да познаеш избора му за Фед, базирайки се на позициите му върху политиката, е безсмислено.

Това, което е по-вероятно да направи, е и това, което направи с много други назначения: да се обърне към републиканските лидери в Конгреса – лидери, които по отношение на паричната политика, са грешили за всичко.

Когато финансовата криза през 2008 г. удари, беше изключително важно Фед да наложи агресивна парична политика – или по-простичко казано да напечата много пари. Има условия, при които това би довело до инфлация, но икономистите (например Бернанке), които са изучавали предмета, осъзнаха, че случаят не е такъв. И наистина, инфлацията остана без промяна дори след като Фед четирикратно увеличи паричната база.

Лидерите на Конгреса обаче се бориха с тези необходими стъпки на всеки един етап. Най-забележителният случай е, когато Пол Раян, който базира идеите си за паричната политика в книгите на Айн Ранд, разкритикува Бернанке, твърдейки, че политиките му ще обезценят долара и ще доведат до неудържима инфлация.

В коментар, написан заедно с Джон Тайлър – един от хората, чието име се обсъжда за евентуален председател на Фед – Раян стигна до там да твърди, че политиките на Фед са част от политически мотивиран опит да се спасят фискалните политики на президента Обама.

Общо взето от само себе си се разбира, че никой от хората, които непрекъснато предупреждаваха, че Фед ще причини ужасна инфлация признаха, че са сгрешили или че са научили нещо от този опит.

Всичко това значи, че ако републиканците в Конгреса изиграят голяма роля в избора на следващия председател на Фед, те ще настояват това да бъде някой, който е бил в грешка за всичко през последното десетилетие, пише Кругман.

Кевин Уорш, бивш гуверньор във Фед, който до голяма степен се смята за фаворит за поста, определено пасва на това описание. Той предупреждаваше за инфлацията в разгара на глобалния икономически колапс; твърдо настояваше да не се прави нищо, по паричната или други политики, за да се преборят 10-те процента безработица; предупреждаваше, че САЩ са напът да се превърнат в Гърция. Той и не показа по никакъв начин смирение заради това, че събитията не протекоха по начина, по който очакваше.

Не знам кой наистина ще избере Тръмп за председател на Фед, пише Кругман. Може и да бъде някой умен, интелигентен и честен. В крайна сметка – за всяко нещо си има първи път.

Но е възможно, дори е вероятно, Федералният резерв, подобно на другите държавни агенции, да бъде „тръмпифициран“ и последното останало убежище на компетенциите и експертизата в САЩ скоро да последва всеобщата деградация. А това ще бъде забавно, докато не удари следващата криза, нали?