fallback

Глобата на Google потопи технологичните акции в САЩ

Решението на американския Сенат да отложи вота за реформата на Obamacare също оказа натиск върху Wall Street

23:26 | 27.06.17 г.

Американските акции приключиха сесията със спадове на фона на решението на Сената на САЩ да отложи вота за закона, който ще замени спорната здравна реформа на Барак Обама, за след 4 юли, съобщава CNBC.

Технологичните акции се наредиха сред най-губещите в търговията заради глобата, която Европейската комисия (ЕК) наложи на Google. Акциите на компанията майка на Google – Alphabet, поевтиняха с над 2%.

В края на търговията Dow Jones се понижи с 0,46% до 21 310 пункта, притиснат от акциите на Verizon,Microsoft и Cisco Systems, които поевтиняха със съответно 1,99%, 1,87% и 1,49%.

S&P 500 изтри 0,81% до 2 419 пункта. Единствено финансовият сектор отбеляза ръст в днешната сесия – акциите на финансовите компании в състава на индекса поскъпнаха със средно 0,5%.

Технологичният сектор отбеляза най-голяма загуба – 1,67%, следван от телекомуникационния сектор със спад от 1,43% и компаниите за доставка на комунални услуги с понижение от 1,25%.

Nasdaq отписа 1,6% до 6 146 пункта.

„Ако сенатът си осигури повече гласове, за да приеме реформата на Obamacare, може и да успее да приеме още малко законодателни мерки тази година. Това обаче може и да е подготовка за лятната ваканция“, коментира пред медията Арт Хоган, главен пазарен стратег в Wunderlich Securities.

Що се отнася до икономическите новини, потребителското доверие в САЩ пред юни се оказа по-добро от очакванията, достигайки 118,9 пункта.

Отделно президентът на Федералния резерв на Филаделфия Патрик Харкър коментира, че американската централна банка вероятно ще увеличи лихвените нива още веднъж през тази година.

Петролът поскъпна в днешната сесия за четвърта поредна сесия заради очаквания спад на доставките в САЩ, пише MarketWatch.

Фючърсите на лекия американски суров петрол със срок на доставка пред август добавиха 86 цента (2%) до 44,24 долара за барел на стоковата борса в Ню Йорк. В Лондон сортът брент поскъпна с 82 цента (1,8%) до 46,65 долара за барел.

Златото отчете ръст в четвърта от последните пет сесии на фона на поевтиняването на долара на валутните пазари. Фючърсите на благородния метал със срок на доставка през август добавиха 50 цента (0,05%) до 1 246,90 долара за тройунция.

Доларът поевтиня до 10-месечно дъно спрямо еврото. Зелените пари бяха поставени под натиск, след като президентът на Европейската централна банка Марио Драги защити разхлабената парична политика на институцията. По-късно влияние върху обменния курс оказаха и по-слабите от очакваното данни за цените на жилищата в САЩ и коментарите на председателя на Фед Джанет Йелън в Лондон за предстоящото увеличение на лихвените нива.

Валутната двойка евро долар се обменяше при ниво 1,1346, което е ръст от 1,4% в сравнение с късната търговия от понеделник. Британският паунд достигна ниво от 1,2799 долара, което е с 0,6% повече спрямо обменния курс от снощи.  

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:59 | 07.09.22 г.
fallback