Какво се случва, ако трима много различни президенти на САЩ наследят един след друг поста, всеки фокусиран да отмени тези политики на предшественика си, които смята за изключително вредни? И какво се случва, ако в тези си усилия тримата всъщност засилват вредите от останалите? И ако благодарение на работата на всемогъщия Бог на иронията тримата един ден биват разглеждани от историята като основни автори на последната глава на Pax Americana – над 70-годишния период, който един ден може да се смята за върха на глобалното влияние на САЩ?
Това, разбира се, е историята на първите трима американски президенти на 21-и век, коментира Дейвид Роткопф* за Washington Post. Те са толкова различни един от друг, колкото които и да е други трима президенти в американската история. По темперамент, професионален опит, идеология, характер и съветници, с които се обграждат, няма как да сa по-малко различни.
Първият бе републиканец традиционалист, следващият – либерал демократ, а третият – патологичен нарцис. Всеки имаше различна идея за ролята на САЩ в света. И въпреки това накрая всеки предприе стъпки, които отблъснаха съюзници на САЩ, дадоха сили на враговете, подкопаха институциите и алиансите, на които разчитаха три четвърти от века, и управляваха американската външна политика по такъв начин, че тя остана видимо по-слаба. Тримата вероятно няма да успеят да се договорят за това какво дори да вечерят, но някак работиха в случайна хармония, за да унищожат американската глобална роля на лидер, на която нито една страна или империя в света не бе конкурент.
Хитростите и едностранната политика на Джордж Буш отчуждиха съюзниците на САЩ и дадоха сили на враговете им. Желанието на Барак Обама да унищожи политиките на Буш и да избегне същите грешки го накараха да се отдръпне твърде много и да бъде твърде нерешителен пред предизвикателствата. А после дойде Доналд Тръмп. Благодарение на специалната му порода невежество, некомпетентност, несвързаност и раздразнение, той е виждан не само като човек, който задълбочава американския упадък, а като негов символ.
Световните лидери реагираха на това. Германският канцлер Ангела Меркел заяви: „Времената, в които можехме изцяло да разчитаме на другите, до известна степен приключиха“. Канадският външен министър Кристия Фрийланд каза по-рано този месец, че САЩ „поставят под въпрос самата стойност на мантията си на световен лидер“. А още преди Тръмп да поеме поста китайският президент Си Дзинпин каза на Световния икономически форум в Давос, че Китай е готов да поведе международната система, ако САЩ не желаят, пише Роткопф.
Другите лидери започнаха да закачат САЩ. От видеото с френския президент Еманюел Макрон, в който иска да „направим нашата планета велика отново“, до забавния клип на бившия президент на Мексико Висенте Фокс, в което казва на Тръмп „Амиго, имаш тонове недостатъци“ - подигравките са безпрецедентни. И разбира се, човекът, който най-много се закача с Тръмп – известен с дразненията си и към Буш и Обама – е Владимир Путин. Но, разбира се, точно тук историята става от лоша още по-лоша. Путин и компания не просто се закачат. Те осъществиха хакерска атака – както тествайки американските предели, така и залагайки, че няма да имат волята да бъдат наистина твърди. А залогът на руския президент не беше базиран изцяло върху действията на Тръмп. Путин смяташе, че може да се намеси в демокрацията на САЩ и че цената за Русия ще бъде ниска отчасти защото преди това успешно сметна, че може да нахлуе в Грузия и Крим, без да плати реалната цената за това.
Евродепутатът Мариете Схааке казва за отдръпването на САЩ: „Вакуумът може да насърчи хората в целия свят да уловят момента на липсващите Съединени щати“. Русия и Китай със сигурност се опитват да направят това. На други места виждаме Саудитска Арабия, например, и съюзниците ѝ в Персийския залив да заемат по-твърда роля в оформянето на случващото се в Близкия изток.
Макар че някои хора в САЩ и по света може и отдавна да са се надявали на промяна – по-малко доминираща например – в глобалната роля на САЩ, бързо виждаме какви може да са негативите от подобна промяна, пише авторът. Заедно с отслабналите международни институции, появяващите се водещи сили с по-малко опит и влияние от САЩ и – изключвайки целенасочена промяна на посоката от американския народ и президенти – две неща са сигурни. Първото е, че благодарение на непреднамереното сътрудничество между Буш, Обама и Тръмп, САЩ се намират в объркан, опасен период на глобалните дела. А второто е, че периодът, който най-вероятно ще последва Pax Americana, ще бъде дефиниран от носталгията по Pax Americana.
* Дейвид Роткопф e професор по международни отношения в School of International and Public Affairs към Колумбийския университет.
02:51 | 31.08.22 г.