Тръмп уволни и. д. министър на правосъдието Сали Йейтс

Доналд Тръмп влезе в Белия дом преди по-малко от две седмици, но част от бюрократите във Вашингтон вече му се опълчиха. Над 100 дипломати от кариерата, работещи към Министерството на външните работи, са застанали зад изготвен там документ, който силно критикува наложената от Тръмп забрана за влизане в САЩ на граждани от седем мюсюлмански държави.

А останалата от администрацията на Барак Обама и. д. министър на правосъдието Сали Йейтс нареди юристите към американското Министерство на правосъдието да не защищават спорния указ на Тръмп за имиграционните забрани, предава Ройтерс.

Малко по-късно от Белия дом съобщиха, че Йейтс ще бъде уволнена. В САЩ министърът на правосъдието е и главен прокурор.

На мястото ѝ президентът назначи друг и.д. министър - Дейна Боенте - прокурор на Вирджиния.

Боенте също ще е временно на поста,  защото номинираният от Тръмп нов правосъден министър - сенаторът Джеф Сешънс, очаква утвърждаване от Сената и вероятно ще приложи политиката на президента.

По-рано в понеделник Йейтс изрази публично съмненията си в законността на указа, който забранява в САЩ да влизат граждани на 7 страни с преобладаващо мюсюлманско население.

"Моята отговорност е да гарантирам не само че позицията на Министерството на правосъдието е законно защитима, но и че съответства на нашето добре информирано разбиране за правното положение след обследване на всички факти“, пише Йейтс в коментара си. „Към момента аз не съм убедена, че защитата на президентския указ е в съответствие с тази отговорност, нито съм убедена, че това решение е законосъобразно".

Решението ѝ и последвалото ѝ отстраняване задълбочават несъгласието и противоречията около указа на Тръмп, тъй като и някои хора от новата администрация и съпартийци републиканци на президента също се дистанцират от политиката му.

В петък със свой указ Тръмп нареди да се отказват визи в рамките на 90 дни на гражданите на седем предимно мюсюлмански държави – Ирак, Иран, Либия, Сомалия, Сирия, Судан и Йемен. На бежанци от целия свят ще бъде забранено влизането в страната за 120 дни, а на тези от Сирия – за неопределен период.

Забраната важи и за пътуващи с двойно гражданство. Изключение обаче има за американски, британски и канадски граждани, които имат и втори паспорт от засегнатите страни. Представител на администрацията на Тръмп заяви в неделя в негова защита, че държавният глава искал просто страната му да избегне атентати, каквито е имало във Франция, Белгия и Германия.  Официалното становище на дипломатите пък е било публикувано в така наречения Dissent Channel на министерството. Това е канал за комуникация в рамките на ведомството, който е отворен за всички служители и с чиято помощ те могат да изразяват недоволството от официалната правителствена линия. Каналът е създаден през 1971 г., когато в Държавния департамент налице е била значителна съпротива срещу политиката спрямо Виетнам.

Протестиращите дипломати посочват два основни аргумента. От една страна - президентският указ нарушава според тях американските ценности и прави Америка по-малко сигурна страна. „Забраната, която може да бъде вдигната само при определени условия, които са трудно изпълними за много страни, няма да изпълни официално обявената цел за защита на американския народ срещу терористични атаки, извършени от чуждестранни граждани", пишат дипломатите в проектодокумента, който бе публикуван от няколко американски медии. „Въпреки че президентският указ се фокусира върху това, много малка част от терористичните атаки на американска територия са били действително извършени от чуждестранни граждани, които са влезли в САЩ с имигрантски или други визи", твърдят авторите. „В действителност, по-голямата част от атаките са били извършени от родени в САЩ американски граждани или натурализирани американски граждани, тоест от лица, които в продължение на десетилетия или дори от раждането си живеят в Съединените щати“. Освен това няколко изолирани терористични актове са били извършени от чужденци с виза, които обаче са граждани на редица други страни, като Пакистан или Саудитска Арабия, изключени от указа.

Тъй като в САЩ почти не е имало терористични нападения, извършени от граждани на седемте страни (Сирия, Ирак, Иран, Либия, Сомалия, Судан и Йемен), постановлението ще има много малък ефект върху състоянието на сигурността в страната. То обаче можело да отрови отношенията с тези страни и мюсюлманския свят като цяло, смятат авторите.

„Правителствата на тези страни са основни съюзници и партньори в борбата срещу тероризма в регионален и световен мащаб", се казва в документа. „Отчуждавайки се от тях, ние губим достъп до тяхната разузнавателна информация и ресурси, които са необходими в борбата срещу причините за тероризма в чужбина, преди атаките да се случат в нашите граници".

Дипломатите прогнозират, че указът ще насърчи антиамериканизма и враждебността към САЩ. „Вместо да изграждаме мостове, ние предаваме посланието, че считаме всички граждани на тези държави за неприемлив риск за сигурността".

Дипломатите също така критикуват високата хуманитарна цена на това решение. „Всеки ден чужди граждани пристигат в САЩ, за да получат медицинска помощ за дете с рядка болест на сърцето, за да присъстват на погребението на родител или за да помогнат на семейство в нужда". Като се има предвид огромният брой на засегнатите и частичното спешно положение, според авторите на документа би било нереалистично да се приеме, че посоченият в указа индивидуален преглед на случаите може да помогне на хората със спешна нужда за влизане в страната. Дипломатите също така прогнозират негативни последици за икономиката на САЩ, защото пътуващите със служебни цели, чуждестранните студенти и туристите представляват важен икономически фактор.

Указът също така нарушава „американските основни ценности и конституционните права, в които сме се заклели като федерални служители“. Американската имиграционна система трябва да остане възможно най-свободна от дискриминация, тя не трябва да съдържа никакви подсъзнателни или действителни религиозни изключения и трябва да мисли за физическите лица като за такива, а не „като за част от стереотипна група".

Въпреки това критикуващите дипломати признават, че процесът за издаване на визи трябва да се подобри и усъвършенства, за да идентифицират по-добре онези, които злоупотребяват с разрешението си за престой в САЩ. Те предлагат по-добро събиране на информация за кандидата и подобряване на сътрудничеството между различните правителствени агенции.

Дипломатите обикновено са напълно ангажирани към политиката на президента. Поради това възможността служители на американското външно министерство почти публично да изразяват различно мнение от официалната правителствена линия, без да поставят собствената си кариера под риск (поне на теория), е уникална, коментира AFP.

Подобно несъгласие се е случвало често и преди, дори и по време на мандата на Барак Обама. През миналото лято 51 дипломати изразиха своето недоволство заради политиката  на Обама по отношение на Сирия и поради факта, че Америка не е направила повече, за да се пребори с хуманитарната криза там.

Въпреки това е невероятно, че толкова много дипломати се изправят срещу президента толкова рано в мандата му. И то под форма, която опровергава много от твърденията на собственото правителство. Говорителят на Тръмп Шон Спайсър със сигурност не показва ентусиазъм от тази инициатива. 

„Дипломати от кариерата имат проблем с това?“, попита той реторично пред журналисти. „Те или трябва да променят мнението си, или могат да си отидат". Който имал проблем с водената от Тръмп политика, поставя въпроса дали трябва да остане на своя пост. Според AFP това е ясна заплаха и индикация, че Спайсър не държи на традицията за защита на критикуващите в Министерството на външните работи.