Традицията на прощалните речи тръгва още от първия американски президент Джордж Вашингтон. Това обръщение обикновено се съсредоточава както върху постигнатото през мандата, така и върху бъдещето, върху предизвикателствата, пред които са изправени страната и новото ѝ ръководство. Повечето прощални речи на американските президенти не са влезли в учебниците по история. Защото лидерите на САЩ често пъти са се съсредоточавали най-вече върху завоалирано самохвалство и опити да се защити собствената политика. С едно изключение: речта на Дуайт Айзенхауер, в която той предупреждава за нарастващото могъщество на „военно-индустриалния комплекс”.
Подобно изключение е и прощалната реч на Барак Обама. Това негово обръщение беше изключително емоционално и - за изненада на мнозина - много оптимистично, коментира в свой анализ за Deutsche Welle Миодраг Сорич.
Изненада, защото повечето политически възгледи на Обама са в рязък контраст с тези на неговия приемник Доналд Тръмп, който вече оповести, че смята да отмени много от решенията на досегашния президент. Каква ирония: политическото наследство на Обама зависи от това какво от него ще оцелее под ръководството на Тръмп.
Самият Обама е наясно с този факт. И въпреки това не губи надежда. Вярата му в американците, в техните ценности и в тяхната конституция изглежда несломима. Демокрацията в страната ще бъде в опасност едва тогава, когато американците започнат да я приемат като даденост, каза той в Чикаго - града, откъдето тръгна политическата му кариера. Както навремето, като млад сенатор, така и сега Обама призова своите сънародници да се ангажират политически и обществено, да не се отдават на цинизъм, да не се обезкуражават от ударите на съдбата.
Това беше реч на истински държавник, който излъчва достойнство и по време на чието президентство нямаше дори намек за някакъв скандал. Пълен контраст с Тръмп, който още преди да е положил клетва, вече пълни медиите с какви ли не компромати, нападки и клюки. Докато в Чикаго Обама зовеше своите сънародници да следват американските идеали, тайните служби на САЩ информираха политическите елити във Вашингтон, че руските служби навярно разполагат с компрометиращи материали срещу Тръмп. Каква символика само! Разликата между двамата едва ли може да бъде онагледена по-отчетливо.
Да, Обама е суетен. В прощалната си реч той изброи постиженията на своето президентство: спасяването на икономиката през 2009, ниската безработица, здравните осигуровки, справянето с Бин Ладен, новата климатична политика, сделката с Иран, възобновените отношения с Куба. И защо ли всъщност да премълчава тези успехи? Още повече, че републиканците направиха всичко възможно да му почернят живота. Факт е, че днес САЩ наистина изглеждат по-добре, отколкото преди осем години. И Обама има основание да се гордее с постигнатото, коментира още Сорич.
Друг е въпросът, че още от самото начало очакванията, фиксирани върху него, бяха нереалистични. Пропастта между бедни и богати все още е голяма. Расовите проблеми си стоят, независимо от факта, че в Белия дом два мандата управлява афроамериканец. Но Обама изобщо не желаеше неговото управление да се свързва с цвета на кожата му. Промените изискват време, каза отиващият си президент в своята прощална реч, която доста приличаше на речите му от началото на първия мандат. Това отново беше реч на президент, който взима присърце образованието и социалния пробив на по-бедните и на имигрантите, президент, който настоява за здравна осигуровка за всички американци и за равни права на малцинствата.
Обама все още е държавен глава. Въпреки това на мнозина американци той вече им липсва, заключава авторът.
03:14 | 03.09.22 г.