Тъжното наследство на Барак Обама

Преди осем години светът отпразнува встъпването в длъжност на брилянтен и харизматичен чернокож президент на САЩ. Днес сме на ръба на бездна заради встъпването на лъжлив бял президент, който ще го замени, коментира Корнуел Уест* за Guardian.

Това е доста депресиращо падение за най-високия пост в най-мощната държава в историята на света. Лесно може да предизвика широки критики и отровен нихилизъм. Има ли наистина надежда за истина и справедливост в тези упадъчни времена? Дали Америка наистина има капацитета да бъде честна със себе си и да осъзнае самоунищожителната си пристрастеност към боготворенето на парите и страхливата ксенофобия?

Ралф Уолдо Емерсън и Херман Мелвил – двама от великите интелектуалци на Америка от 19-ти век, се борят с подобни въпроси и стигат до същото заключение като Хераклит: характерът (на човека) е (неговата) съдба.

Епохата на Барак Обама може би беше последният ни шанс да сложим край на неолибералните основи на Америка. Те се коренят в пазарно ориентираните политики, които заобикалят интегритета, и ориентираните към печалба политики, които потъпкват обществените блата. Нашият свят на „пост-интегритета“ и „пост-истината“ е задушен от брандовете и правенето на пари, които не са (или са малко) свързани с истината, интегритета или дългосрочното оцеляване на планетата. Свидетели сме на постмодерна версия на пълна гангстеризация на света.

Управлението на Обама не роди кошмара Доналд Тръмп, но има роля в създаването му. А привържениците на Обама, които отказват да го държат отговорен за това, сами носят известна отговорност.

Много от нас молеха Обама да спре с приоритизирането на Wall Street и да спаси Main Street (термин, с който се описва индивидуалните инвеститори, служители и икономиката като цяло). Но той последва съвета на своите „умни“ неолиберални съветници и спаси Wall Street, пише Уест. През март 2009 г. Обама се срещна с лидерите ѝ. Той обяви: заставам между вас и наточените срещу вас вили. На ваша страна съм и ще защитавам, обеща той. Нито един престъпник изпълнителен директор от Wall Street не отиде в затвора.

Поискахме отчетност за американските изтезания върху невинни мюсюлмани и прозрачност за нападенията с дронове, убиващи невинни граждани. Администрацията на Обама ни каза, че не са били убивани цивилни. После ни каза, че са убити няколко човека. После, че са 65 души са били убити. Едва когато американският гражданин Уорън Вайнщайн бе убит през 2015 г., бе организирана незабавна пресконференция, на която бяха изразени дълбоки извинения и обещана финансова компенсация. Днес все още не знаем колко човешки живота са били отнети.

Отново наводнихме улиците с Black Lives Matter и други групи и влязохме в затвора заради протестите срещу полицията, убиваща чернокожи младежи, продължава Уест. Протестирахме, когато израелските сили убиха над 2000 палестинци (сред които 550 деца) за 50 дни. Въпреки това отговорът на Обама включваше обяснения за трудностите на полицейските служители, разследванията и едни допълнителни 225 млн. долара финансова подкрепа за израелската армия. Обама не каза и дума за убитите палестински деца, но нарече младите чернокожи от Балтимор „престъпници и бандити“.

В същото време образователната политика на Обама освободи пазарни сили, които затвориха стотици публични училища за сметка на частни. Най-богатият 1% отбеляза почти две трети ръст на приходите през осемте години, докато бедността сред децата остава на астрономически високи нива. Бунтовете на трудещите се в Уисконсин, Сиатъл и Чикаго бяха подминати с мълчание.

През 2009 г. Обама нарече кмета на Ню Йорк Майкъл Блумбърг „изключителен кмет“. Въпреки това той пренебрегна факта, че над 4 млн. души бяха спирани и претърсвани при неговото управление. Заедно с други две години по-късно лежах в затвора, протестирайки срещу същите онези политики, които Обама пренебрегна, хвалейки Блумбърг, пише авторът.

Въпреки това основните медии и академици не успяха да подчертаят тези болезнени истини, свързани с Обама. Вместо това добре платените телевизионни и радио анализатори празнуваха бранда Обама. А повечето говорители на чернокожите безсрамно защитаваха мълчанието на Обама и престъпленията в името на расовия символизъм и собствения си кариеризъм. Колко лицемерно е да гледаме как днес говорят истината, изправени пред силата на белите, когато повечето бяха безмълвни пред силата на чернокожите. Техният морален авторитет е слаб, а новооткритата им войнственост – плитка.

Хора като Едуард Сноудън, Челси Манинг, Джефри Стърлинг и други казващи истината бяха демонизирани, точно както разказаните от тях престъпления почти не бяха споменати.

Най-голямото законодателно постижение на президента бе осигуряването на здравна грижа за над 25 млн. граждани, но други 20 млн. все още нямат достъп до такава. Политиката обаче остана пазарно ориентирана, създадена от консервативната Heritage Foundation и приложена първо от Мит Ромни в Масачузетц.

Липсата на кураж у Обама да се изправи срещу престъпниците от Wall Street и неговата рязка промяна в характера при ударите с дронове неволно доведоха до десни популистки бунтове у дома и грозни ислямистко-фашистки бунтове в Близкия изток, пише Уест. А предвид почти 2,5 млн. депортирани имигранти при управлението му, политиките на Обама са предвестник на варварските планове на Тръмп.

Бърни Сандърс галантно се опита да генерира ляв популизъм, но бе смазан от Клинтън и Обама в нечестните първични избори при демократите. Засега всичко сочи, че навлизаме в неофашистка ера: неолиберална икономика на стероиди, репресивно отношение към местните „чужденци“, военно настроен кабинет, нетърпелив за война и отричащ глобалното затопляне. А през цялото това време виждаме пълно затъмнение на истината и интегритета в името на бранда Тръмп, подпомогнат от гладните за печалба корпоративни медии.

Тъжно наследство на нашите надежди...  

*Корнуел Уест е американски философ, автор, критик, активист за защита на правата на човека и водещ член на демократичните социалисти на Америка. Професор е и по практика на публичната философия в Harvard University.