Защо корупцията има значение?

Помните ли всички медийни намеци, които предполагаха – без доказателства, че фондацията на Клинтън е в конфликт на интереси? Е, сега човекът, който се възползва от тези намеци, е на път към Белия дом, пише икономистът Пол Кругман в коментар за New York Times. И вече ни дава нагледен урок за това как изглеждат истинските конфликти на интереси, след като авторитарни правителства в цял свят сипят блага върху бизнес империята му.

Разбира се, Доналд Тръмп може да отхвърли тези услуги и да разграничи себе си и семейството си от хотелите си и всичко останало. Но не го прави.* Всъщност той открито използва позицията си, за да засили бизнеса си. А първите му назначения предполагат, че няма да бъде единственият играч, който се възползва от политическата си сила, за да натрупа лично богатство. Работата за себе си ще бъде нормата по време на администрацията му. Америка току-що навлезе в епоха на безпрецедентна корупция по върховете.

Въпросът, който трябва да си зададете, е защо това има значение. Подсказка: не става въпрос за парите, а за стимулите.

Факт е, че може да говорим за много пари – милиарди, не милиони, и то само към Тръмп (поради което обещанието му да се откаже от заплатата си е грозна шега). Америка обаче е много богата страна, чието правителство харчи над 4 трлн. долара годишно, затова дори мащабни плячкосвания водят само до статистическа грешка. По-важното са не парите, които преминават през пръстите на вътрешния кръг, а това, което правят с тези пари и лошите политики, които произлизат от тях.

При нормални обстоятелства политиката отразява някаква комбинация от практичност – какво работи?, и идеология – какво пасва на моите убеждения? А редовното ни оплакване е, че тази идеология твърде често отхвърля доказателствата.

Сега обаче ще видим силното действие на трети фактор: какви политики могат официалните представители, включително лидерът на върха, лично да монетизират? А ефектът ще бъде унищожителен.

Нека започнем с нещо сравнително малко, с избора на Бетси ДеВос за министър на образованието. ДеВос има някои очевидни сходства с Тръмп: съпругът ѝ е наследник на богатство, създадено от Amway – компания, обвинявана в измамна схема, която през 2011 г. плати 150 млн. долара, за да уреди колективен иск. Наистина шокиращото обаче е ключовото ѝ предложение – училищни ваучери, с които родителите получават пари, вместо децата им да получават обществено образование.

Има много доказателства колко добре тези ваучери наистина ще работят и като цяло те са съкрушителни, пише Кругман. Подробният план на Луизиана за ваучерите например недвусмислено намалява успеха на учениците. Но защитниците на ваучерите не приемат „не“ за отговор. Част от това се дължи на идеологията им, но е и вярно, че ваучерите може в крайна сметка да проправят пътя си към образователни институции със стопанска цел.

А историята на това образование е наистина ужасна. Администрацията на Обама разбиваше именно измамите, които заливат индустрията. Но нещата са различни в момента. Акциите на образователните институции с цел печалба скачат след изборите.

Продължавайки напред, вече съм писал за инфраструктурния план на Тръмп, който без очевидна причина включва широка приватизация на публичните активи, коментира Кругман. Без очевидна причина, ако не смятаме огромните възможности за връзкарство и печалбарство, които ще се отворят.

Но това, което е наистина плашещо, е потенциалното влияние на корупцията върху външната политика. Отново, чуждите правителства вече се опитват да си купят влияние, увеличавайки личното богатство на Тръмп, а той приветства подобни усилия.

В случай, че се чудите, да, това е незаконно, всъщност е противоконституционно, очевидно нарушаване на клаузата за възнагражденията. Но кой ще приложи конституцията? Републиканците в Конгреса? Да не бъдем глупави.

Ако оставим настрани унищожаването на демократичните норми обаче, замислете се за фокуса, което този реален подкуп ще даде на американската политика? Какъв режим може да купи влияние, обогатявайки президента и приятелите му? Отговорът е – само правителство, което не зачита върховенството на закона.

Замислете се: може ли Великобритания или Канада да се възползват от идващата администрация, като премахнат регулациите, за да рекламират голф игрищата на Тръмп или като насочват компании към хотелите на Тръмп? Не, тези страни имат свободни медии, независими съдилища и правила, създадени да предотвратят именно подобен вид неправилно поведение. От друга страна, на места като Русия на Владимир Путин могат лесно да насочат огромни суми към човека на върха за, да кажем, оттегляне на гаранциите за сигурност на Балтийските страни.

Човек би се надявал, че представителите на националната сигурност ще обяснят на Тръмп колко унищожително ще бъде бизнес желанията да водят външната политика. Но засега новините сочат, че Тръмп почти не се е срещал с такива представители, отказвайки да получава брифингите, които са нормални за новоизбран президент.

Затова колко лоши може да се последствията от корупцията по времето на Тръмп? Най-доброто предположение – по-лоши, отколкото изобщо можете да си представите, завършва Кругман. 

*Коментарът е публикуван на 28 ноември, два дни преди Доналд Тръмп да обяви, че ще се оттегли изцяло от своята бизнес империя, след като стане официално държавен глава на САЩ. Засега не е ясно обаче в каква степен ще е оттеглянето му в действителност и каква роля ще играят децата му. Очаква се на 15 декември Тръмп да даде в Ню Йорк повече подробности.