Как Тръмп може да осуети плановете на Фед за повишаване на лихвите

Победата на Доналд Тръмп на изборите за президент на САЩ поставя под съмнение основното предположение на глобалните финансови пазари, че Федералният резерв ще повиши лихвените проценти скоро и ще продължи затягането на паричната политика през следващите години, коментира Ройтерс.

Финансовите пазари бяха разтърсени веднага след новината за Тръмп. Доларът и акциите потънаха, а държавните ценни книжа и златото се изстреляха нагоре, отразявайки страховете за продължителна глобална несигурност заради политиките на републиканеца.

Пазарните сътресения, включително китайският срив на фондовия пазар през 2015 г. и последствията от британския вот за излизане от Европейския съюз (ЕС) през юни, оказваха спирачка на действията на Фед.

Инвеститорите по-скоро предпочитаха конкурента на Тръмп – демократа Хилари Клинтън, тъй като се смяташе, че тя би била по-надежден президент у дома и на световната сцена.

Тръмп обеща да прекрати или да предоговори международните търговски споразумения, което може да доведе до вълна от протекционизъм и да спре крехкото глобалното икономическо възстановяване. Неговите икономически планове призовават за огромни намаления на данъците, което според много икономисти ще увеличи сериозно бюджетния дефицит на САЩ.

„Това повишава шанса Фед да не предприема действия през декември“, казва Марк Занди, главен икономист на Moody's Analytics.

Резултатът хвърля съмнения и върху бъдещето на председателя на Фед Джанет Йелън. Тръмп неведнъж е обвинявал Фед, че поддържа лихвените проценти ниски, за да помогне на президента Барак Обама, и подсказа, че може да замени Йелън, след като мандатът ѝ приключи през януари 2018 г. Това накара анализаторите да се питат дали тя няма да подаде оставката си по-рано.

Липсата на детайли в икономическите планове на Тръмп също засилва несигурността за Фед и постав под въпрос бъдещата посока на лихвените проценти.

Той предлага да се даде повече свобода на действия на отделните щати при изразходването на федералния бюджет за здравнo осигуряване на бедните, но не представи допълнителни детайли. Тръмп обеща и понижаване на данъчните ставки за физически и юридически лица, но някои икономисти поставят под въпрос допусканията, залегнали в плана му, и липсата на яснота как тези понижения ще бъдат финансирани.

Неправителствената организация Committee for a Responsible Budget заяви, че това прави по-трудно оценяването на предложенията на Тръмп. Според нея тези политики могат да увеличат федералния дълг с 5,3 трлн. долара през следващите 10 години.

Тръмп каза, че политиките му ще дадат началото на вълна от бизнес инвестиции, ще създадат 25 млн. работни места и почти двойно по-бърз годишен растеж на американската икономика. „Имаме страхотен икономически план, ще ускорим двойно растежа и ще имаме най-силната икономика в цял свят“, каза Тръмп пред поддръжниците си след обявяването на резултатите.

Докато избирателите гласуваха във вторник, председателят на Фед за Чикаго Чарлс Евънс каза, че централната банка ще следи внимателно волатилността на финансовите пазари и дали фискалните политики ще се променят след изборите. Фед няма да се поддаде на критиките и ще определя политиката си според мандата си за постигане на пълна заетост и стабилни цени, каза Евънс. „Трябва да сме независими от краткосрочен политически натиск“, коментира той пред репортери в Ню Йорк.

Първоначалното влияние на протекционистките политики на Тръмп може да не е толкова лошо. Икономистът Бари Айхенгрийн каза по-рано тази година, че макар митата да носят заплаха от търговски войни и геополитически напрежения, първоначалното влияние ще засили заплащането и инфлацията в САЩ - нещо, което хлабавата парична политика на Фед отдавна се опитва да постигне.

Екипът на Занди в Moody's Analytics оценява, че пълното прилагане на търговските и имиграционни политики на Тръмп може да ускорят инфлацията, като това в крайна сметка ще доведе до агресивно повишаване на лихвените проценти от Фед и рецесия – опасение, споделяно от много инвеститори.

„Намаляването на данъците може да увеличи значително бюджетния дефицит, а търговските му санкции може да прекъснат световната търговия. Това може да ни вкара в рецесия“, казва Доналд Селкин, главен пазарен стратег в National Securities в Ню Йорк.