Как хората се научават да приемат това, което преди са смятали за неприемливо? През 1927 г. Фредерик Трашер публикува „естествена история“ на 1313 банди от Чикаго. Всяка една живее по свои неписани правила, които са логични за членовете на бандата, но са противни са всички останали. Същото се случва и с Доналд Тръмп и много от поддръжниците му. Правейки дадени отношения, които преди той да се появи бяха обществено табу, нормални, Тръмп нападна с бокс американската политическа култура, коментира The Economist.
Записът от преди години, в който се хвали, че опипва жените, е сам по себе си достатъчно неприятен. По-тревожното обаче е, че много поддръжници на Тръмп настояват, че поведението му е нормално. Както и заплахата му по време на втория президентски дебат да хвърли Хилари Клинтън в затвора, ако спечели. В по-крехка демокрация този вид коментари предвещават насилие след изборите. За щастие в САЩ няма да избухне бунт на 9 ноември. Но причините са свързани не толкова с правото на държавата да приложи буквата на закона, а с неписаните правила, върху която процъфтява американската демокрация. Именно тях потъпква Тръмп – и именно тях американците трябва да защитят, коментира изданието.
Ако това изглежда като преувеличение, помислете какво въведе Тръмп в политическия дискурс тази година: идеята, че мюсюлманите трябва да получат забрана да влизат в страната, че федерален съдия с мексикански родители е неспособен да ръководи дело, включващо Тръмп, че инвалидността на репортер е повод за подигравка и че трябва внимателно да се следи „мошеника“ Клинтън, за да не открадне изборите.
Даниел Патрик Мойнихан пише, че когато се случат много лоши неща наведнъж, обществата започват да приемат негативните отклонения, докато списъкът на това, което е неприемливо стане достатъчно кратък, за да бъде управляем. Когато родителите се чудят дали президентският дебат е подходящ да бъде гледан от децата им, обещанието на Тръмп да издигне стена на границата с Мексико вече не изглежда толкова шокиращо.
Този начин на правене на политика не е нов, коментира The Economist. Тръмп внася в основните тенденции известен фанатизъм и песимизъм с цел печалба, според които животът в най-богатата и най-мощна страна в началото на 21-и век няма как да стане по-лош. От тази гледна точка проблемни са не конкретни политики, а самата система, която трябва да бъде пречупена, за да реши проблемите на Америка.
Личността на Тръмп "тип риалити шоу" прави това твърдение да изглежда една идея не толкова тревожно. То създава неяснота за това колко сериозен е всъщност той и колко сериозно трябва да го възприема публиката. При всеки изблик той носи и доза правдоподно оправдание („Той си е просто Тръмп!“). При всеки сигнал, че е неспособен да ръководи държавата, някои поддръжници се придържат към една алтернативна реалност („Вярвам, че е наистина добър човек и велик бизнесмен, затова със сигурност ще наеме страхотен екип“).
Не всички на събитията на Тръмп са фанатични. Но те са готови да застанат до някои, който крещи шовинистични ругатни, носи тениска с обиди срещу Клинтън и решава, че ако това е нужно, за да бъде победена, така да бъде. Най-добрите от поддръжниците на Тръмп вярват, че, позволявайки му да изрине старата администрация във Вашингтон, ще бъде възстановен общественият живот, а не елитът и групите с интереси. Когато хората заключат, че политката е отвратителна или абсурдна, те губят вяра в нея. Това обикновено влошава нещата, продължава изданието.
Отчасти защото липсва доверие към Клинтън и не е харесвана, най-вероятният резултат през ноември е тя да стане президент, но да се изправи пред Камара на представителите – а може би и Сенат, контролирана от републиканците, продължава The Economist. Това е рецепта за ужасен, изпълнен с омраза блокаж. Ще има още повече временни спирания на работата на правителството (shutdown) и може би дори опит за импийчмънт. Това ще означава и управление с повече инструменти на изпълнителната власт и регулации, за да се заобиколи Конгреса, което ще засили широкоразпространеното усещане, че Клинтън няма демократична легитимност.
С вързани ръце и без обществена подкрепа у дома Клинтън ще има слаби позиции и извън страната. Тя ще може по трудно да поема рискове, застъпвайки се за търговията или твърдо отблъсквайки предизвикателства срещу американската власт от Китай и Русия. Ролята на Америка в света ще се свие. Чувството на безсилие и разочарованието ще се засилят.
Нужно ли е да се случи именно това, пита изданието? Веднъж започнеш ли да хвърляш кал по политиката, е трудно да спреш. Въпреки това от време на време може да забележиш и нещо по-добро. Когато Тод Акин изгуби място в Сената през 2012 г., което можеше да спечели, след като безуспешно се опита да разграничи „законното изнасилване“ от не толкова законното, републиканските кандидати и политическите консултати научиха урока си.
Страната като цяло сега трябва да се осъзнае по подобен начин. Здравата политика не е война между банди. Тя включва компромис, защото за да спечелиш в някои сфери, означава да се придвижиш напред в други. Това означава и антагонистите да продължат напред с конкретен план, защото да не правиш нищо е възможно най-лошият план. Той изисква прозрението, че противникът ти може да е почтен и принципен, без значение колко противоположни позиции имате. Кампанията за изборите пез 2016 г. нарече такива идеи глупави и безсмислени. А в резултат на това ще страдат всички американци.
04:04 | 10.09.22 г.