Икономиката на САЩ очевидно се забавя. Федералният резерв забърка истинска каша. Измина цяла годна, или четири последователни тримесечия, със среден растеж от около 1,2% и с някои корекции той може да се забави още повече. А това е ужасно, коментира американският адвокат и икономист Джеймс Рикардс за The Daily Reckoning.
На първо място, това означава, че САЩ са изключително близо до рецесия. Второ, растежът е доста под прогнозите на Федералния резерв за около 2,5%. Трето, той е и много под потенциалния от 3,5%. Това е не просто слаб растеж, а изключително слаб, и опасно близко до рецесия.
Какво трябва да направи Фед във връзка с това? Едно от нещата, което централните банкери може би искат, е намаляване на лихвените проценти. Те могат да ги понижат само с 25 базисни пункта преди да станат отрицателни.
Отрицателните лихвени проценти са нещо, което трябва поне да добавим към микса. Централните банкери могат да направят поне едно намаляване на лихвените проценти, а и да добавят още количествено облекчаване. Вероятно обаче няма да наложат още количествено улесняване, докато не свалят сегашните лихви от 25 пункта.
Първата стъпка в последователността към облекчаване от Фед са той да издаде насоки, ако има нужда от такива. След това централните банкери ще обещаят да не повишават лихвените проценти дълго време, а после ще ги намалят веднъж. След това идват още насоки – и ето, че отново сме на нулата. Тогава моделът започва отново, когато те обещаят да не повишават лихвените проценти за дълго, а след това идва и нов кръг от количествено облекчаване. Мисля, че Фед ще направи всички тези неща, преди да понижи лихвите под нула.
Това каза Йелън в Джаксън Хол и смятам, пише Рикардс, че трябва да ѝ признаем, че това е доста точно описание на стратегията ѝ.
Дали това работи и дали е добра идея – това е съвсем отделен въпрос. Но според Йелън това е част инструментариума и трябва да се вземе за чиста монета.
Има и друго оръжие в арсенала на Фед – валутните войни, или способността да се обезцени щатският долар. А на Фед би му харесал по-слаб долар.
По-евтиният долар внася инфлация под формата на по-високи цени за материали. Причината е, че с по-евтиния долар, американците ще трябва да плащат повече за iPhone, индийски платове, китайска електроника и промишлени стоки. В някакъв смисъл Фед харесва евтиния долар, защото до известна степен помага на инфлацията да достигне целевата си.
Проблемът с валутните войни е, че ако една валута се понижи, друга валута трябва да се вдигне. Не могат всички едновременно да спаднат една спрямо друга. Трябва да има победители и губещи във валутните войни. Ако има по-евтин долар, който Фед може и да иска, може да имаме по-силна йена, по-силно евро, а и други валутни ефекти.
Но има един проблематичен момент.
Проблемът на Фед е, че централните банкери са създали балони на пазарите на акции и недвижими имоти, които струват вече 8 години (и три кръга) количествено улесняване. Тези фактори се комбинират с почти нулеви лихвени проценти, които продължават да са на изключително ниски нива.
Те са създали балони на цените на активите. Сега тези балони се намират в момент, в който може и да се спукат. Фондовият пазар може да тръгне надолу. Той потъна с 11% през януари и началото на февруари 2016 г. Спад от други 11% бе отчел през август 2015 г. Виждаме 2 епизода на корекции на пазара от над 10% през последните 13 месеца.
Пазарът очевидно е уязвим и някои от факторите за тази волатилност могат лесно да отнемат 10-20% с един замах.
Повишаване на лихвените проценти, което според мен, пише Рикардс, е напълно изключено в близко бъдеще, ще бъде нещото, което ще отнеме от пазара около 20%.
Ако това се случи, то ще унищожи изключително силно доверието.
Ще бъде точно обратното на това, което Фед иска. Ще доведе до дефлация, ще увеличи спестяванията, ще намали разходите и ще понижи волатилността на парите, завършва Рикардс.