Централните банкери и правителствата трябва да въведат нови политики, за да защитят икономиките си от постоянно ниските лихвени проценти, които заплашват да направят бъдещите рецесии по-дълбоки и по-трудни за избягване, заяви един от централните банкери на Федералния резерв (Фед) на САЩ в понеделник.
Определяне на по-високи цели за инфлацията, обвързване на паричните политики пряко с икономическите резултати, създаване на програми за държавните разходи, които автоматично да влизат в сила при икономически спадове, и засилване на инвестициите в образованието и науката са все политики, които трябва да бъдат обмислени, заяви гуверньорът на Фед за Сан Франциско Джон Уилямс, цитиран от Ройтерс.
Без подобни промени, предупреди Уилямс, дейността на централните банкери ще бъде спъната.
„Просто няма достатъчно пространство за централните банки да намаляват лихвените проценти в отговор на икономически спадове, когато и естествените лихвени проценти, и инфлацията са много ниски“, казва Уилямс в последното издание на Economic Letter на регионалното подразделение на Фед.
Призивът на Уилямс за по-широки политически промени и извън централната банка не е прецедент – бившият председател на Фед Бен Бернанке редовно искаше от законодателите да вкарат фискалните си дела в ред.
Времето, в което се случва призивът на Уилямс обаче – на фона на изборите за президент на САЩ, където икономическата политика е централна тема, е важно предвид необичайната склонност на централните банкери да поддържат нисък политически профил в такива моменти, особено след като и двамата кандидати искат сериозни промени във Фед.
На глобално ниво централните банкери са разочаровани от постоянно слабия растеж и инфлация и то след години на суперхлабави парични политики.
Централните банкери като Уилямс са убедени, че фактори извън техния контрол, включително застаряващото население и мудният ръст на производителността, възпрепятстват растежа.
От своя страна това не позволява на лихвените проценти да се увеличават толкова много или бързо колкото в миналото. В понеделник Уилямс изчисли, че краткосрочните лихвени проценти в САЩ вероятно ще нараснат само до 3% или 3,5% дори, след като икономиката се възстанови напълно. Възможно е обаче това да не се случи дори тогава.
Уилямс намекна за две промени на паричната политика, за да се справи с по-ниските лихвени проценти: повишаване на сегашната целева инфлация на Фед от 2% или заменяне на сегашния режим, базиран на инфлацията с друг, който да е базиран на номиналния БВП. И двата подхода, казва той, ще дадат на Фед по-голямо пространство да понижава лихвените проценти в случай на икономически спадове. И двата обаче ще имат своя цена.
Уилямс призова и за други промени на фискалната политика, например обвързване на данъчните ставки или държавните разходи с нивата на безработица. Това, казва той, ще позволи „предвидими, систематични корекции на фискалната политика, които ще подкрепят икономиката при рецесии и възстановявания“.