Доналд Тръмп - американският Путин

Той дава обещания да направи страната си отново велика. Казва това, което обикновено се премълчава, чупи табута за радост на публиката си. Обещава да освободи страната от ислямската заплаха. Не се интересува от истината и гнева на медиите, които възприема за лъжлива измет. Играе пред тълпите и се представя за обикновен човек, но с недостатъка да притежава дворци и манекенки. Европейските лидери се изчервяват на сексистките му шеги. Когато се появява като кандидат за президент, либералите, които му се противопоставят, намират утеха във факта, че може да бъде ограничен от свободните медии, гражданското общество и законите. И се оказва, че грешат, пише Аркадий Островски, редактор в The Economist и носител на наградата Orwell, за Quartz.

И не, това не е Доналд Тръмп, а Владимир Путин, президент на Русия от 2000 г. насам. Разбира се, приликите между двамата спират някъде: единият е бивш агент на КГБ с дълбоко заложено конспиративно мислене, миропомазан от предшественика си и подкрепен от руските олигарси, докато другият е олигарх сам по себе си, яхнал вълната на негативните настроения срещу лидерите.

Въпреки това популизмът, демагогията, липсата на принципи и способността им да манипулират факти, да разтърсват лидерите и да си играят с медиите ги правят сродни души. Те дори изразяват възхищението си един от друг.

Ако Тръмп стане президент на САЩ, това политическо родство може да се окаже доста опасно.

Когато Путин се появява на президентските избори през 1999 г., медиите и политическите експерти го посрещат с неразбиране, а социологическите проучвания почти не показват обществена подкрепа. След като обаче обещава да хване чеченските терористи и „да ги унищожи“ след атентатите в Москва през същата година, той веднага чупи бариерата, която го дели от президентския пост.

Причината е, че нито един съветски или руски лидер не е говорил на подобен език преди. Много преди САЩ да са научили думите „политическа коректност“, Съветският съюз налага тази идея на гражданите си, коментира Островски.

Путин обаче е първият политик, който използва полукриминален жаргон в изказванията си. В същото време настроенията срещу мюсюлманското чеченско малцинство в Русия са се изострили след кървавата война между руските военни части и чеченските сепаратисти между 1994 и 1996 г.

За разлика от предшествениците си Путин не ползва политическа коректност. Колкото по-провокативно звучи, толкова по-привлекателен е той.

По много начини Путин бе създаден от медиите, когато те все още бяха относително свободни. Никой от коментаторите сред либералните вестници или основния частен телевизионен канал NTV, изказващи се срещу Путин, не могат да спрат рейтинга му да расте. Причината не е само, че държавните телевизионни канали застават зад него. Той засяга важна струна на общественото мнение в страната, което вече отхвърля либералните идеи на елита, който управляваше Русия от края на Съветския съюз. Някои от най-интуитивните и цинични телевизионни шефове в Русия се присъединиха към кампанията на Путин.

Първият му ход, след като влезе в Кремъл, бе да сграбчи контрола върху телевизията. Той прие максимата на приятеля си Силвио Берлускони, че „това, което не е по телевизията, не съществува“ и направи още една стъпка напред: нещата, които не съществуват, могат да бъдат превърнати в реалност по телевизията. Фактите са без значение.

Именно в това отношение паралелът с Тръмп е най-стряскащ. Вярно е, че Тръмп официално не контролира медиите, а американските институции са далеч по-силни от руските. Но Тръмп се научи да контролира дневния ред на медиите. Колкото по-скандални неща казва, толкова по-известен става. Хилари Клинтън, например, е дала 28 млн. долара за телевизионна реклама и е получила време, оценявано на 746 млн. долара, в безплатните медии. Тръмп е платил 10 млн. долара за платена реклама и е получил време за 1,9 млрд. долара от безплатните медии.

Вероятно усмивка на одобрение е цъфнала на лицето на Путин, когато CNN нае Кори Левандовски, уволнения кампаниен мениджър на Тръмп, пише Островски.

CNN предизвика сериозни критики за това, че нае човек, който защитава Тръмп в ефир, но Путин отдава е изтрил линията между санкционираните политически анализатори и пропагандистите. Неговият основен пропагандатор – Дмитрий Киселев, е и водещ на едно от основните предавания по държавната телевизия. Който, между другото, за огромна изненада е и фен на Путин.

Споделената им любов към „сделки“ обаче прави сходството между Путин и Тръмп толкова тревожно. За разлика от съветските си предшественици, които бяха водени от идеологията, Путин е плътта и кръвта на капитализма от 90-те години в Русия, където неофициалните „сделки“ потъпкваха всеки вид правна договореност.

Способността да сключиш сделка с опонентите си, с медиите и с чуждестранните си партньори е в същността на режима на Путин.

Тръмп изпитва също толкова силна страст към сделки, които често включват специални разрешения от различни страни. Нова сделка между Америка и Русия може би е точно това, което двамата искат. Според Франклин Фоер, автор в Slate, Тръмп се опитва да прави бизнес в Русия от години, слабо различава бизнеса си и политическите си интереси и е заобиколен от съветници с връзки в Кремъл.

В съзнанието на Путин обаче подобна сделка ще включва ново споразумение от Ялта, подобно на сключеното между съюзническите сили след Втората световна война. То ще определи границите на влияние в Източна Европа и бившия Съветски съюз, или с други думи – в кои страни Русия може да доминира без намеса от Запада и обратното. Тръмп може да поиска от Путин да стои далеч от страните членки на НАТО, например Балтийските страни, но да не се интересува толкова от бъдещето на Украйна, Грузия или друга бивша съветска република.

Но както показва историята от 20 век на Съветския съюз и Германия, пакт между двама популистки и националистки лидери трудно може да направи света по-безопасно място, завършва Островски. Ако Тръмп стане президент, последното нещо, от което светът се нуждае, ако оставим черния хумор настрана, е той и Путин да се прегърнат.