Миналата седмица Джанет Йелън сигнализира, че увеличението на американските лихвени проценти ще бъде плавно. Изявлението беше посрещнaто с нетърпение и недоверие от Wall Street, коментира Financial Times.
В крайна сметка САЩ още веднъж се определя като бележита развита икономика, изправена пред слаб растеж в останалата част от света. Песимистичните коментари за внезапно потъване в рецесия замряха.
Последните данни за заетостта, които показаха, че още 215 хил. работни места са били добавени в икономиката, засилиха прогнозите, че инфлацията ще се изстреля над целевата от 2% на Фед. Макар че централната банка се позова на тежките глобални перспективи за предпазливостта си, някои показатели за активността извън страната започват да се подобряват.
На какво се дължи предпазливото отношение на председателя на Фед тогава? Сериозна причина за това е арсеналът, който Фед има на разположение. Ако централната банка на САЩ трябва да промени на 180 градуса курса си, за да стимулира икономиката, това ще я постави в опасно положение.
Лихвените проценти все още не са толкова далеч от нулата и оставят малко пространство за традиционно облекчаване. В изказването си Йелън не спомена възможността за намаляването им на отрицателна територия, което предполага, че сътресенията около отрицателните лихвени проценти в Япония и Европа не са преминали незабелязано във Фед.
Вместо това Йелън заяви, че Фед ще се противопостави на икономическите неуспехи, като още веднъж се ангажира с насоки за бъдещето, с които да убеди пазарите, че ще поддържа хлабави парични политики, докато тече възстановяването.
Предвид факта, че пазарните очаквания за лихвените проценти са вече на дъното обаче е трудно да се види колко допълнителни стимули ще генерира това за разлика от подобните действия на Бен Бернанке, предшественика на Йелън. Ползите от допълнителни кръгове от количествено облекчаване биха били несигурни, а и ще предизвикат недоволство сред републиканските законодатели.
Налице е и нестабилна икономическа ситуация на развиващите се пазари и в Европа. „Задачата да се подкрепи излизането на САЩ от рецесия е по-трудна при слаба световна икономика, отколкото при силна. Това създава много поводи за предпазливост“, казва Джон Фауст, професор по икономика в Johns Hopkins University и бивш съветник на Фед.
Китай остава най-голямата тревога. Пазарите може да са по-спокойни в сравнение с януари и февруари, когато Пекин зашемети света с валутните си политики. Администрацията във Вашингтон обаче все още се тревожи за китайските политики и заплаха от по-остро от очакваното и разтърсващо стабилността забавяне.
Фед няма да е особено склонен да засили долара с по-агресивна тактика предвид факта, че ново поскъпване на валутата още веднъж ще затегне световните финансови условия. Както Международният валутен фонд заяви тази седмица, след като развиващите се икономики в момента формират около 38% глобалния брутен вътрешен продукт, ако те преминават през сътресения, има все по-голяма възможност това да разтърси и развитите икономики.
Политическите несигурности дават на Фед още мотиви за внимателен подход. Срещата през юни, която е следващият най-вероятен момент за евентуално увеличаване на лихвения процент, е само седмица преди референдума във Великобритания за членството в Европейския съюз. Ако започнат сериозни сътресения на пазарите преди вота, Фед ще трябва да вземе това предвид, когато решава дали да повиши процентите.
Някои централни банкери се опитват да не отхвърлят като възможност увеличаване на лихвените проценти още през април, включително председателят на Фед в Сан Франциско и поддръжник на Йелън Джон Уилямс. Йълън обаче вярва, че все още има застой на пазара на труда в САЩ, което означава, че вероятно няма да се действа прибързано.
Макар че основната инфлация се вдига, тя е засегната от волатилни компоненти, като цените на дрехите и бижутата, и има тенденция сезонните ефекти да повишават данните в началото на годината. Изводът за лидерите на Фед е ясен. Опасностите от твърде затегнатата парична политика са много повече от тези на хлабавата.
11:50 | 12.09.22 г.