Журналистическото разследване "Панамските документи" (Panama Papers) предизвика верижна реакция в цял свят в понеделник, след като разкри, че 140 политици от над 50 страни, включително руският президент Владимир Путин и премиерът на Исландия Сигмундур Гунлаугсон, са свързани с офшорни сметки, създадени от панамската юридическа компания Mossack Fonseca.
Въпреки широкия си обхват скандалът засега почти не е засегнал американски лица и компании, коментира POLITICO. Няма масови протести както в Исландия, където протестиращите поискаха оставката на Гунлаугсон (който я подаде днес - бел. ред.). Няма американски лидери, принудени да отричат обвиненията за укриване на данъци както Путин.
Как американците успяват да избягат от най-голямото изтичане на финансови данни за всички времена? Не е защото богатите американци не използват офшорни банкови сметки, за да избегнат данъците в САЩ. Напротив, ползват ги – и то според някои оценки сумата в това отношение е била в размер на 1,2 трлн. долара през 2014 г. Някои професори предполагат, че американците може да са прикрили сметките си в Mossack Fonseca чрез трети страни. Но има и по-структурен отговор, казват данъчните експерти – отговор, който е свързан с промените в глобалната финансова политика и до известна степен с предпочитанията.
Укриването на данъци като цяло е много по-голям проблем за развиващите се страни, където нормите по отношение на плащането на данъци са слаби, а правилата, създадени, за да спират подобно укриване – неефективни. А когато богатите американци наистина искат да не плащат данъци, те се обръщат към Бермуда, Каймановите острови или Сингапур, но не пращат парите си в Панама.
„В богатия свят има национални предпочитания и към това, както към всичко останало“, казва Едуард Клайнбард, професор по право и бизнес в University of Southern California. “Мисля, че Панама не е предпочитана страна сред американските консултанти, защото се смята за откъсната от световните норми“.
Ако Панамските документи се бяха появили в началото на 80-те години, скандалът щеше да засегне много по-силно американците. По това време, казват експертите, Панама е популярно място за офшорните пари заради хлабавите закони за банковата тайна и контрола на валутата. Но през 1989 г., при президента Джордж Буш Старши, САЩ нападат Панама и свалят военния диктатор Мануел Нориега, а богатите американци оттогава избягват страната.
В същото време страни като Бермуда, Британските Вирджински острови и Каймановите острови са променили законите си, за да привлекат инвестиции, което им дава значителни предимства пред Панама. Трите страни оперират съгласно производно на британското право, което дава на американските адвокати усещане за близост и доверие в правните им системи. Това, което допълнително заздравява това доверие е, че Панама е испанско-говоряща страна, докато Бермуда, Вирджинските и Каймановите острови използват английски. Богатите американци имат и много по-голямо доверие в политическите системи на трите страни в сравнение с Панама, която много смятат за нестабилна. Другите страни са станали и по-привлекателни за укриване на пари, комбинирайки силни закони за банкова тайна със стабилна правна и политическа система.
„Ако имаше изтичане на информация от Сингапур, а не от Панама, щяхме да видим много по-голямо укриване“, казва Ровен Ави-Йона, професор по право в University of Michigan.
Миналата година в книгата си „Скритото богатство на народите“ (The Hidden Wealth of Nations) икономистът Габриел Цукман оценява, че 8% от световните финансови активи се държат в офшорни сметки, което струва на правителствата изгубени данъчни приходи за почти 200 млрд. долара годишно. Но тези 8% прикриват големи различия между страните. Офшорният проблем на САЩ е сравнително скромен. Докато само 4% от финансовото богатство на САЩ е в офшорни сметки, в Русия този процент е 52%, а в страните от Персийския залив – 57%.
САЩ и другите европейските страни направиха прекратяването на офшорното укриване на данъци свой приоритет през последните години. Конгресът в САЩ прие Закон за спазване на данъчното законодателство при откриване на сметки в чужбина (Foreign Account Tax Compliance Act, или FATCA) през 2010 г., който налага нови изисквания към чуждестранните банки, изискващи от тях осигуряване на информация за американските им клиенти. Откакто законът влезе в сила има значителен ръст на броя на американците, отказващи се от гражданството си. Експертите казват още, че това обаче е имало и значителен ефект върху намаляването на укриването на данъци.
„САЩ и други страни са постигнали сериозен напредък, изкарвайки наяве активи на лица от съответните страни, държани в офшорни сметки“, казва Клайнбард.
Кое обаче е другото място, където американците могат да скрият активите си? САЩ. Експертите посочват, че страната е стабилна, сигурна, а законите я правят сравнително лесна за структуриране на собствеността – и то законно, за да се поддържат ниски данъци.
„Не е голяма изненада“, пише Цукман в имейл за липсата на американци в Панамските документи. „Една от причините е, че за съжаление, е твърде лесно да се създадат анонимни фиктивни фирми в някои американски щати като Делауер и Невада, така че няма нужда да се ходи чак до Панама“. Всъщност някои международни организации определят САЩ като едно най-големите данъчни убежища в света през миналата година.
Затова въпреки че Конгресът приема закони като FACTA, които принуждават чуждестранните банки да предават повече информация за американците, самата правна система на САЩ предлага множество креативни начини за криене на парите им. Компания с ограничена отговорност например работи като вид партньорство, затова приходите се предават на партньорите, отбягвайки плащането на корпоративни данъци. За компаниите с ограничена отговорност, които са чужда собственост, тази структура им позволява да не плащат американски данъци.
Според Fusion, които също имат участие в представянето на Панамските документи и повдигат въпроса къде са американските имена, Международният консорциум на разследващите журналисти (МКРЖ) е идентифицирал 211 души с американски адреси в данните. Това обаче не значи, че те задължително са американци, а че просто са притежатели на сметки с адрес в САЩ.
Нито един от шестте експерти, запитани от POLITICO, не се изненадва от липсата на американски имена в Панамските документи. Те подчертават още, че съхраняването на пари в офшорна сметка не означава задължително, че притежателят им нарушава закона. Германският вестник Süddeutsche Zeitung, който е една от водещите медийни организации зад разследването, внимава да не обвинява притежателите на сметки в Mossack Fonseca в неправомерни действия и засега не публикува – а не смята да го прави, реалните данни.
Вестникът обаче възнамерява да представи още истории през следващите дни, а тези статии може да включват и американци. По отношение на липсата на американци в първоначалното изявление редакторът на германския вестник отговаря мистериозно: „Просто изчакайте да видите какво следва“.
09:51 | 10.09.22 г.