Централните банки - марионетките на пазарите

Предполага се, че целта на централните банки е инфлация и в някои случаи – икономически растеж или пълна заетост. Като „кредитор на последна инстанция“ те имат и отговорността да пазят финансовата система, коментира Economist. Но дали в таргета им не са и цените на активите?

Съмненията по този въпрос се появиха в края на 80-те години, когато Федералният резерв започна да понижава лихвените проценти щом капиталовите пазари се разклатиха. Този подход стана известен като „пут опцията на Грийнспан“ .Алън Гринспан е председател на Фед от 1987 до 2006 г., а пут опцията е форма на застраховка срещу понижаващите се цени. Прикритата гаранция на централната банка стана малко по-явна в епохата на количествените облекчения – печатането на нови пари за закупуване на активи. Централните банкери се надяват, че количествените облекчения имат „ефект на ребалансиране на портфейла“, тъй като инвеститорите са принудени да се пренасочат от държавни облигации с ниска доходност към корпоративен дълг и акции.

Връзката между пазарните движения и централните банки обаче може би има дори по-дълга история. Това е впечатлението от ново проучване на Елрой Димсън, Пол Марш и Майк Стонтън от London Business School за последния Годишник на възвращаемостта по глобалните инвестиции (Global Investment Returns Yearbook), публикуван от Credit Suisse. Те разглеждат историческата връзка между движенията на лихвените проценти и на финансовите пазари, фокусирайки се върху САЩ и Великобритания.

Не е изненадващо, че според откритията им пазарите се представят много по-добре, когато лихвените проценти се понижават, отколкото когато се повишават. От 1913 г. насам (годината на основаване на Фед) американските акции постигнат възвращаемост от 9,3% годишно в реално изражение по време на циклите на облекчаване – периодите между първото намаляване и първото увеличаване на лихвите. Реалната възвращаемост по време на циклите на затягане обаче е само 2,3% годишно. Държавните облигации са постигнали възвращаемост от 3,6% по време на циклите на облекчаване и 0,3% при тези на затягане.

Това правило важи сред повечето от 21 страни, проучени от триото, връщайки се чак до 1900 г. Средно акциите отбелязват ръст с 8,4 процентни пункта по-голям в реално изражение през годината след намаляване на лихвените проценти отколкото в тази след повишаването. Алтернативните активи, като имоти, произведения на изкуството и злато, също се справят по-добре, когато лихвените проценти се понижават.