Бюджетният дефицит на САЩ върви към първия си ръст след кризата

Бюджетният дефицит на САЩ е на път да нарасне тази година за пръв път от финансовата криза насам, след като данъчните облекчения, договорени в бюджетната сделка на Конгреса в края на миналата година, натежават върху федералните приходи, съобщава Financial Times.

Непартийната бюджетна служба към Конгреса прогнозира дефицит от 544 млрд. долара за 2016 г., което е с около 105 млрд. долара повече от дефицита, отчетен миналата година. Това се равнява на 2,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо 2,5% през 2015 г.

През периода от 2016 до 2025 г. кумулативният бюджетен дефицит ще бъде с 1,5 трлн. долара повече от прогнозата на службата, направена през август. Около половината от ръста на прогнозираните заеми е в резултат на законите, приети в края на 2015 г., включително удължаването на разпоредбите, с които се намаляват корпоративните и индивидуалните данъци върху доходите.

Прогнозите отбелязват рязък обрат след години на свиващ се дефицит, постигнат в резултат на комбинация от ограничения на разходите и подобряваща се американска икономика. Службата предупреждава, че ако сегашните тенденции се запазят, американският дълг след три десетилетия ще се равнява на 155% от БВП – най-високата цифра в историята.

„Подобен висок и нарастващ дълг ще има сериозни негативни последици върху бюджета и страната“, казва службата в доклада си. Държавният дълг е 73,6% от БВП към миналата година и предстои да нарасне до 86,1% през 2026 г.

Мая МакГинес, председател на двупартийната Комисия за отговорен федерален бюджет, казва, че обратът е тревожен в момент, в който икономиката остава във фаза на растеж.

„Влошаването отразява абсолютна липса на политическа воля за взимаме на необходимите решения по отношение на бюджета“, казва тя, добавяйки, че данните ще затруднят работата на следващия президент. Влошаването на дефицита „е до голяма степен самоналожено заради отказа да се плати която и да е от сметките“.

Кандидатите за президент, които водят кампании в навечерието на първичните избори, често обявяват намерението си да търсят фискална отговорност, но много от публикуваните програми ще доведат до фискални взривове.

Данъчните планове на републиканския кандидат Доналд Тръмп, например, ще увеличат държавния дълг с 80% от БВП до 2036 г., ако не бъдат компенсирани с дълбоки съкращения на разходите, сочи анализ на Tax Policy Center.

Законите, приети в края на 2015 г., ще намалят приходите с 425 млрд. долара и ще увеличат разходите с 324 млрд. долара за 10 години напред, започвайки от тази година, сочат прогнозите на бюджетната служба на Конгреса.

Друг основен двигател са ревизираните перспективи за растеж, заплати и корпоративна печалба. По-слабите икономически прогнози предвиждат намаляване на данъчните проходи със 771 млрд. долара от 2016 до 2025 г. По-ниските оценки за инфлацията, лихвите и безработицата съкращават очакваните разходи с 334 млрд. долара.