Защо Фед трябва да отложи повишаването на лихвените проценти?

Докато централните банкери от цял свят се събират през тази седмица в Джаксън Хоул за годишния икономически симпозиум на Федералния резерв (Фед), една ключова тема за обсъждане ще бъдат сегашните сътресения на световните фондови пазари. Има много причини за тези движения, но очакванията, че Фед ще започне да повишава лихвените проценти – може би още през септември, със сигурност е една от тях, коментира за project-syndicate.org бившият финансов министър на Швеция Андрес Борг.

Аргументите за вдигането на лихвените проценти са налице. Икономиката на САЩ набира скорост. Прогнозите на Международния валутен фонд са за годишен ръст от 3% през 2015 и 2016 г. и съответно инфлация от 0,1% и 1,5%. Когато икономиката се нормализира, логично е експанзионистичните мерки, като въведените след кризата от 2008 г., да се намалят. Тъй като Фед ясно заяви, че постепенно се движи към по-малко експанзионистична политика, доверието към него ще се наруши, ако не изпълни това намерение.

Има обаче сериозни причини Фед да отложи повишаването на лихвените проценти и да запази сегашната си парична политика през следващите тримесечия. За началото възстановяването на САЩ остава слабо. Исторически погледнато ръст от 3% при процес на възстановяване никак не е впечатляващо. При други възстановявания икономическият растеж е достигал 4% или дори 5%, когато увеличеното използване на капацитета повишава производителността и инвестициите.

През последните три десетилетия САЩ успява да се разраства с годишен темп от около 2,5%. Някои отдават този сравнително бавен растеж на демографските фактори, които са намалили работната сила, и на слабите нива на производителност.

Потенциалната производителност на САЩ обаче може би е подценявана, а тенденцията в инфлация – преувеличена. Американският пазар на труда работи добре. Безработицата е намаляла до 5% с никакви признаци за прегряване. Индексът на разходите за заетостта предполага, че повишаването на заплащането засега е било изненадващо ниско.

Една от причините за това е, че гъвкавостта на пазара на труда се е увеличила по време на възстановяването. Самостоятелната заетост, краткосрочните договори или договорите за непълно работно време формират по-голямата част от заетостта, създадена през последните няколко години. Заетостта на пълно работно време е доста по-рядко явление. Тази продължаваща тенденция на пазара на труда означава, че балансът в процеса на определянето на заплащането се е изместил. В резултат на това ще отнеме повече време докато търсенето се отрази на заплащането и инфлацията отколкото преди.

Нещо повече, икономиката преминава през продължителна технологична промяна в резултат на цифровизацията и глобализацията. Оценките на Citigroup показват, че почти половината от всички работни места ще бъдат премахнати през следващите десетилетия. Позициите, които изискват по-малко умения и обучения, са особено уязвими. Ясно е обаче, че много от останалите категории – включително администрация, счетоводство, логистика, банкиране и други услуги, вероятно също ще бъдат засегнати. Компаниите ще могат да намалят персонала си и разходите за производителността докато в същото време подобряват обслужването на клиентите, което ще се отрази на процеса на определяне на заплащането.

Централни банкери подценяват тази структурна промяна. В по-технологичните икономики, като тази на САЩ, Обединеното кралство и скандинавските страни, има риск традиционните макроикономически модели да надценят натиска на разходите за труд.

Друга причина защо Фед трябва да отложи повишаването на лихвените проценти е, че финансовите сътресения на развиващите се пазари, особено в Китай, може да окажат значително влияние на световната икономика с ясни последици за икономиката на САЩ. По-евтините цени на енергията и суровините най-вече вероятно ще намалят инфлационния натиск. Когато инфлацията е ниска за дълъг период от време, инфлационните очаквания също са ниски. Добавяйки понижаващите се цени на суровините и енергията, има риск инфлационните очаквания да останат твърде ниски, за да поддържат балансирано възстановяване.

Глобалните последици на по-слабите валути от развиващите се пазари вероятно също ще се окажат дефлационни. Прякото влияние е, че по-силният долар намалява разходите за вносни стоки. Косвеният ефект, който може да се окаже съществен, е, че ценовоконкурентната лека промишленост на развиващите се пазари се повишава. Това ще засили дефлационния натиск от глобализацията през следващите няколко години.

Съществува и риск от по-голяма волатилност на валутните пазари, ако Фед повиши лихвените проценти. Неконвенционалните парични политики на Фед бяха необходими на САЩ. Но тъй като те наводниха световните пазари с ликвидност, големи портфейлни потоци се изместиха към развиващите се пазари, където валутите често не са толкова ликвидни колкото долара. Когато инвестиционните потоци се върнат обратно към долара, валутните колебания на тези по-малко ликвидни пазари ще станат прекалено големи.

Фед очевидно трябва да обмисли как решенията му ще се отразят на глобалната финансова система. Прекомерна волатилност на валутата не е от интерес за САЩ, най-малкото защото големите обезценявания на валутните курсове на развиващите се пазари ще усилят ефектите на глобализацията върху американските работни места, заплащанията и инфлацията, особено след като слабите чужди валути направят аутсорсинга по-икономическо изгодно решение.

Друга причина за отлагането на повишаването на лихвените проценти е, че легитимността на бретънуудските институции зависи от добре функционираща глобална финансова система. Центърът на тежестта на световната икономика се измества към Азия, Латинска Америка и Африка, но МВФ и Световната банка все още сякаш отразяват реалността от 50-те години на 20 век. Ако се приеме, че Фед е довел до огромна криза на развиващите се пазари, почти сигурно е, че това ще нанесе дългосрочни вреди на световната финансова система.

Фед трябва да приеме по-ниските цени на суровините, намаления инфлационен натиск, промените на пазара на труда и бъдещите технологични промени като достатъчно убедителни аргументи за отлагането на повишаването на лихвените проценти. Рискът от прекомерна нестабилност в глобалната финансова система допълнително нарушава баланса.

Ако фактите се променят, последиците за политиката също трябва да се променят. Най-голямата загуба на доверие винаги идва, когато политиците се опитат да пренебрегнат променящата се реалност.